Кафене Пълнолуние - Част 4

Японска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2024
Език: Български
Страници: 178
Цена 19.00 BGN / 9.71 EUR

Маи Мочизуки - автор
Гергана Дечева - преводач
Полина Любенова - преводач
Василена Василева - редактор
Полина Любенова - коректор
Ирина Василева - корица

В наличност

9.71 €

" Кафене Пълнолуние "

Маи Мочизуки

–Искаш ли още чай? Трябва да опиташ с малко мляко!

Все още гледах към водите на река Камо, без да мисля за нищо, когато чух тези думи. Погледнах нагоре и видях управителя, който държеше порцеланова кана.

–Да, моля – казах и подадох чашата си.

–Това е „Астрално мляко“. Съвсем прясно е, от Млечния път – поясни той и погледна нагоре към млечната ивица светлина, разположила се през тъмния небесен простор.

Когато млякото попадна в чашата, кехлибареният цвят на чая стана перлен.

–Дори при чая малко мляко създава напълно нова напитка... – отбелязах тихо.

–Така е – потвърди той с усмивка.

–Онова, което каза за Луната, Меркурий и Венера... Може би е нещо като този чай.

–Дали?

–Да, така е. Студената вода става гореща, листата превръщат горещата вода в чай. След това млякото го превръща в нещо пък съвсем различно. Има едно преминаване през всички тези фази.

Шареният котарак се засмя.

–Това е много креативно тълкуване! Но и не очаквам нищо по-малко от сценарист от твоя калибър.

–О, моля те. Аз просто си дърдоря! – Усетих, че се изчервявам.

–Но в това, което казваш, има много логика. Чаят започва като вода, но всичко което се случва след това, го преобразява изцяло.

–Преди малко каза, че не съм „завършила правилно“ предишните фази от живота си. Какво имаше предвид?

Управителят кимна, след което посочи стола срещу мен.

–Не възразяваш, ако седна, нали?

–О, заповядай – отвърнах.

Столът, направен за човешки размери, изглеждаше малко тесен за огромния котарак.

– Виж – започна той, докато се настаняваше в стола, – има неща, които трябва да се научат във всяка от отделните фази, и ако човек не ги е научил, понякога се налага бърз „обучителен курс“.

–Разбирам…

–Например, ако не си се разбирала с родителите си по време на Лунната фаза, тоест когато си била още дете, това може да доведе до тежки противоречия между вас по време на фазата на Слънцето. Или ако не си се фокусирала върху обучението си по време на училище през фазата на Меркурий, тогава може да се наложи да наваксаш по време на фазата на Марс.

Това беше вярно. Хората, които не са имали възможност да са палави и да не се подчиняват на родителите си, когато са били млади, често преминаваха през закъсняла бунтарска фаза на по-късен етап. Що се отнася до втория му пример, припомних си едно интервю с президента на голяма корпорация, което бях чела преди време. Той изобщо не обръщал внимание в училище и основал компанията си, без дори да завърши университет. Колкото повече компанията се разраствала, толкова повече му се налагало да се обучава – нещо, което се превърнало в цяла самостоятелна битка. Спомних си коментара му: „Рано или късно идва момент в живота ни, когато просто трябва да седнем и да учим!“

Черно-белият котарак се върна и скочи на масата.

–Ти, госпожице Серикава, си преминала през Лунната фаза и фазата на Меркурий без никакви проблеми.

Имаше обяснение за това. Въпреки че бях втората дъщеря в семейството, родителите ми ми даваха доста свобода и никога не се бях страхувала да изказвам мнението си. И като доста умно дете, което обичаше похвалите, винаги бях добра ученичка. Когато родителите ми ми казаха, че от мен ще стане добра учителка, бях истински щастлива.

В този момент сингапурският котарак се появи и се качи на масата при другия, легна по корем и подпря глава на лапите си.

–Но после, във фазата на Венера изглежда си се съсредоточила върху хобитата си…и то за сметка на романтиката?

При тези думи усетих как сгърчвам лице. Не грешеше.

Между шестнадесет и двадесет и пет, по време на моята фаза на Венера, се бях посветила много повече на личните си интереси, отколкото на каквото и да е сериозно търсене на любов. Винаги бях обичала да пиша романи, поради което се записах в литературния клуб в университета, където издавахме наше собствено малко списание. Разкъсана между клуба, работата ми на непълно работно време, както и маниакалното ходене на театър, за да гледам любимия си актьор, не ми оставаше много време за друго. Винаги се бях интересувала много повече от измислени любовни истории, отколкото от романтиката в собствения си живот, и затова се влюбих едва в четвърти курс на университета.

Запознах се с него на едно парти по случай завършването на университета. Оказа се, че бяхме единствените двама необвързани в стаята. Някой, който беше прекалил с питиетата, извика: „Вие двамата трябва да започнете да излизате!“ Тогава и двамата се усмихнахме неловко и съчувствено един на друг. Но не след дълго отидохме на кино.

Не бях особено привлечена към него физически, но имахме еднакви интереси и с него винаги беше спокойно и приятно. Съвсем скоро станахме двойка.

Бяхме заедно шест години, когато той ми предложи брак.

Шефът и родителите му му бяха казвали, че е време да създаде семейство. Но аз, заета с работата си по писането на сценарии, не можех да кажа „да“. И така поехме по различни пътища.

След това се запознах с един по-млад мъж, който работеше като асистент-режисьор в регионална телевизионна мрежа, и не след дълго започнахме да излизаме. В крайна сметка останахме заедно почти десет години, като през това време той бавно си проправяше път нагоре по стълбата в кариерата си, докато аз се свличах надолу и най-накрая стигнах дъното.

През последните няколко години от връзката ни вероятно му беше втръснало да му намеквам за брак всеки път, когато се виждахме. Започна да ми се обажда все по-рядко. Рядко се и виждахме.

Тогава дойдоха онези шокиращи думи:

„Ще се женя.“

За друга.

А си бях мислила, че аз съм неговата приятелка!

Бях потънала в тези тъмни мисли, когато черно-белият котарак се обърна към мен.

–Ако пренебрегваш мъжете във връзките си, краят винаги ще е такъв. Нещата ни се случват, защото допускаме да се случат, Мизуки.

Котаракът имаше право. Към края на тази връзка мислех предимно за себе си, затварях се. Опитвах се по всякакъв начин да пренебрегна поведението на приятеля си. Не можех да се примиря с реалността, че той се дистанцира все повече.

По бузите ми отново започнаха да се стичат сълзи.

–Хей, престани да се заяждаш с горката жена! – каза сингапурският котарак с укорителен тон.

Черно-белият смръщи нос.

–Не съм се заяждал...

–Е, не говори толкова нетактично за такива неща! Съжалявам, госпожице Серикава. Той ще отиде и ще ти донесе десерт в знак на извинение. Нали?

–Както искаш... – каза черно-белият котарак, скочи от масата и влезе в кафенето.

Собственикът ме потупа по гърба с лапата си.

–Лунната ти фаза е била спокойна, през фазата на Меркурий си учила усърдно, фазата на Венера е била изпълнена със забавление. Ето защо си греела толкова ярко по време на Слънчевата си фаза.

И наистина моята Слънчева фаза – годините между двадесет и шест и тридесет и пет, беше моето златно време. В този период имах усещането, че мога да получа всичко, което пожелая от живота.

–Тогава... защо сега съм… така? – попитах, докато се давех в сълзите си.

Шареният котарак въздъхна тихо.

– Възможно е по време на Слънчевата ти фаза да си блестяла толкова ярко, че да си заслепила себе си. Имало е уроци, които е трябвало да научиш, но не си го направила.

–Точно така – продължи сингапурският котарак. – Просто си продължавала напред, без да спреш и да се замислиш какво поначало е направило сценариите ти толкова популярни.

Отново сбърчих лице. Всичко в думите му беше толкова точно.

Шареният котарак махна успокоително с лапа.

–В момента се опитваш да наваксаш. Проблемът е, че все така продължаваш да не обръщаш внимание, все така не се питаш защо тогава си имала успех, а сега – не.

Изгубих дар слово. Не знаех какво точно има предвид под „наваксване“, но беше вярно, че от известно време насам се опитвах да пренебрегна истината.

–Тогава… какво да правя? – попитах, вдигнала поглед към котките.

–Първо, трябва наистина да опознаеш себе си – каза сингапурският котарак с усмивка.

Лесно е да се каже, трудно е да се направи.

В този момент шареният котарак извади джобен часовник.

–Имаш ли нещо против да видя наталната ти карта?

–Натална карта? – попитах с повдигната вежда.

–Освен че съм управител на това място, аз разчитам звездните карти на хората.

–О! Това е нещо като... астрология?

–Точно така – кимна той.

–Ясно – присвих равнодушно рамене.

Бях зодия Риби, но на границата. Ако се бях родила ден по-късно, щях да съм Овен. Може би затова хороскопът ми никога не съвпадаше с това, което реално се случваше.

–Когато казвам, че разчитам звездни карти, нямам предвид онзи вид предсказване на бъдещето, за което може би си мислиш. Ще използвам наталната ти карта, за да анализирам внимателно информацията за теб.

–Информацията за мен? – попитах с изумление.

–Да – каза управителят. – Е, мога ли да видя картата ти?

Кимнах.

–Добре тогава.

С тези думи, той поднесе джобния си часовник към челото ми, задържа го там за малко, издърпа го назад и отвори капачето му.

Надникнах вътре и видях, че вместо обикновен циферблат, там имаше множество астрологични диаграми.

Котаракът натисна винтчето за навиване. Повърхността на „часовника“ заблестя в ярка светлина. Вдигнах поглед.

Върху нощното небе се беше образувал голям хороскоп. Ахнах при вида на огромната карта, която покриваше небето.

–Какво… можеш да разбереш по това? – попитах.

–Всичко, което трябва да се знае за теб.

Управителят сякаш усети съмнението ми. Той присви очи към небето и започна да обяснява.

–Счита се, че западната астрология се е зародила във Вавилония през второто хилядолетие преди Христа, преди около четири хиляди години.

–Била е разработена толкова отдавна?

–Да, знам, че може да ти се стори доста архаично. Тогавашните хора може и да не са имали толкова познание, колкото имаме сега ние, но в известен смисъл са били също толкова мъдри. Човешкото познание е изумително нещо. В края на краищата постепенното натрупване на знания е позволило на хората да отидат в космоса, нали? Знанията на нашите предци за космоса са били малко по-различни. Вместо да се стремят към звездите, те са се опитвали да ги разберат. За тях астрологията не е била гадаене, а процес на изучаване. С други думи – наука. Астрологията не ни показва как да пътуваме в космоса; тя е компас, който се опира на мъдростта на Вселената и ни разкрива както миналото, така и бъдещето ни. Твоята натална карта показва основните ти качества. Спомняш ли си как преди малко сравни живота с пътя, който изминава чаят? Студената вода се превръща в гореща, горещата вода – в чай, и така нататък? Е, различните хора започват от различна отправна точка. Някои може да започнат като мляко, а не като вода. А може би като нещо съвсем различно, например като почва. Тази почва може да се превърне в глина, която един ден може се превърне в сграда – каза управителят, като все още гледаше хороскопа на небето. – А тази карта ми показва каква е била твоята отправната точка – вода, мляко или почва.

–Искаш да кажеш, че показва основните ми качества?

–Точно така! – възкликна сингапурският котарак, като размаха лапа към мен.

–Да – потвърди управителят. – И това знание може да бъде много показателно. Например… някой, който в началото е почва, може да разбере, че никога няма да стане чаша чай, колкото и да се опитва.

Избухнах в смях при тази аналогия.

–Е, да, предполагам, че това би изисквало нечовешки усилия.

–Точно така – съгласи се управителят и кимна. – Моля, погледни още веднъж наталната си карта.

Загледах се в небето.

–Виждаш ли как кръгът е разделен на дванадесет части, или „домове“, като часовник? Този път нека си представим живота като растение. Половината от него се намира над земята, а другата половина, тоест корените, са в почвата.

–Да.

–Стига да направиш така, че корените да са доволни, растението ще ражда красиви цветя. А ако не, тогава трябва да се обърне внимание само на корените.

Докато ми говореше, долната половина на хороскопа слабо засия.

–При хороскопите горната част е юг, а долната – север. Както го гледаме ние сега, лявата част е изток, а дясната е запад. Първият дом започва от източната страна, където изгрява слънцето. Тя представлява теб. Твоето Аз.

Първият дом заблещука.

–Моето... Аз?

–Виждаш ли онзи малко крив знак до маркера за „изток“? Това е символът за Козирог, където започва първият ти дом. Козирозите са разумни, прилежни и ученолюбиви. И не могат да понасят никаква несправедливост. Наталната ти карта също подсказва, че си доста амбициозна.

Преглътнах тежко. Не грешеше.

–Но, господине – обади се сингапурският котарак, докато сочеше нагоре към хороскопа, – първият ѝ дом отива във Водолей към средата, нали?

В посока, обратна на часовниковата стрелка, до знака на Козирога се виждаше друг символ, който се състоеше от две вълнообразни линии. Водолей. Носителят на водата.

– С други думи – продължи сингапурският котарак, – имаш също и качества на Водолей – способността спокойно да събираш и анализираш информация.

– И докато сме на тази тема – каза управителят, – нека поговорим малко повече за Водолея. В края на краищата това е много важно. За всички вас.

– За всички нас?

– Да, за всички, които са живи днес.

Очите ми се разшириха при драматичния подбор на думи.