Този чаровен мъж - Глава 3 - Пепърмил Букс

Глава 3

       Хана си пое дълбоко дъх.

       –Добре, ще обсъдим това като възрастни.

       Зад гърба ѝ Стела се изсмя подигравателно.

       –Стела! Така не помагаш. – Хана веднага се почувства зле заради агресивния си тон. – Между другото косата ти е много яка.

       Комплиментът беше посрещнат с нещо, което вероятно беше измърморена под нос благодарност.

       Сега Хана се намираше в средата на стаята. Тя погледна наляво, после надясно. Грейс и Бейнкрофт стояха в противоположните краища на стаята и всеки се опитваше да изкорми опонента си с поглед. За две минути Хана бе успяла да изземе чука от Грейс и предварително да конфискува Блъндербуса на Бейнкрофт.

       –Добре – каза Хана, – нека започнем отначало.

       –Това е само загуба на ценното ми време – оплака се Бейнкрофт. – Аз съм зает човек и не би следвало да се занимавам с тези конски две.

       Хана плесна веднъж с ръце.

       –Отлично, нека започнем с това. Защо като че ли си изоставил използването на английския език в полза на някакъв цифров хибрид?

       Бейнкрофт се усмихна.

       –Стела?

       В този момент Стела влезе в кабинета на Бейнкрофт и миг по-късно се появи отново с голямо дървено табло с прозорчета, номерирани от едно до дванадесет. Приличаше на нещо, взето от телевизионна викторина. Номерата от едно до десет вече бяха разкрити и там се виждаха десет от най-често използваните псувни и вулгаризми в английския език. Номерата единадесет и дванадесет бяха неотворени.

       Хана огледа таблото за момент, преди да осъзнае за какво става дума. И когато осъзна, завъртя очи.

       – Нека отгатна… – Но така и не получи възможност да отгатва.  

       Грейс сочеше към Бейнкрофт:

       – Този ужасен човек нарушава условията на нашето споразумение.

       – Ааа – каза Бейнкрофт, – и все пак, ако помислиш, ще разбереш, че не съм нарушил нищо. Ако искаш, мога отново да мина ред по ред по точната формулировка на споразумението?

       Съдейки по гръмкия колективен стон, с който беше посрещнато последното, Хана предположи, че Бейнкрофт не за първи път предлага да четат споразумението.

       – Добре – каза Хана, която искаше да задвижи нещата. – Разбирам. Заобиколил си споразумението, като си си направил таблица с ругатни. Тоест можеш просто да кажеш съответното число.

       – Да – каза Окс от своето относително безопасно място в далечния край на стаята. –

       През последните две седмици всяка сутрин тържествено разкриваше по едно прозорче.

       –Точно така – потвърди Реджи. – А след това спряга думата, използва я като съществително, като прилагателно и така нататък.

       Хана погледна към Бейнкрофт.

       – Интересното е, че си решил да го направиш, когато ме е нямало.

       Той присви рамене.

       – Исках да направя нещо, за да вдигна морала на колектива, докато бяхме в намален състав.

       – Нима? – попита Хана, докато оглеждаше стаята и отбелязваше последиците от това повдигане на морала. Грейс беше взела няколко тухли от купищата със строителни материали в единия ъгъл на помещението и явно беше решила наистина да се опита да подобри морала по неин си начин, като убие Бейнкрофт. – Изглежда, че си свършил чудесна работа на този фронт – добави Хана.

       – Освен това – добави Реджи, – сега може би не е моментът да повдигаме въпроса, но наистина… осем, девет и десет по същество не са ли едно и също? В крайна сметка всички те означават малкия джентълмен на джентълмена.

       – Ааа, – контрира Бейнкрофт, – но имат различна употреба. Например, мога да те нарека девет глава, но не и осем глава или десет глава. По същия начин ти би могъл да бъдеш и по-езотеричното осем космато животно, но не става за...

       – Може ли да спрем да обсъждаме това, моля! – намеси се Грейс.

       – Извинявай, Грейс – побърза да каже Реджи.

       – Добре – обади се  Хана, – като оставим за малко този въпрос настрана, защо строителните работници не са довършили работата си?

       В този момент всички решиха да заговорят едновременно, като всеки от тях ставаше все по-гръмогласен в опита си да надвика останалите. Хана позволи това да продължи около тридесет секунди, преди да прониже въздуха с оглушително изсвирване със забити пръсти в уста.

       –Добре, нека опитаме отново, един по един. – Хана погледна Грейс. – Може ли да  започнеш първа?

       –Строителите се появиха миналия понеделник и си работеха спокойно, докато някой не им каза да млъкнат.

       Хана се обърна към Бейнкрофт.

       –Опитвахме се да проведем седмичната редакционна среща, на която ти не присъства.

       –Бях в отпуск.

       –Е, то всеки може да си измисли какви ли не оправдания – продължи той. – Помолих ги да не вдигат толкова много шум, докато трае събранието ни.

       –Разбирам – каза Хана. – И как по-точно формулира молбата си?

       Бейнкрофт присви рамене.

       –Имам свой специфичен стил на общуване. Тези, които не са запознати с нюансите му, в началото може да го сметнат за рязък.

       –Той много използва числата от едно до пет – уточни Окс.

       –А строителите разбраха ли какво им казва? – попита Хана.

       –Не разбраха – намеси се Стела, – докато той не ме накара да донеса тази глупава дъска, за да може да показва, докато им говори. Тогава нещата малко се разгорещиха. Е, единият от тях… не мисля, че можеше да чете толкова добре, но съдейки по опитите му да разкърти от бой господин Бейнкрофт, мисля, че схвана същността на нещата.

       –Задачата на този вестник е не само да информира, но и да обучава – каза Бейнкрофт.

       –Както и да е – намеси се Хана. – Значи строителите са си тръгнали?

       –Да – потвърди Грейс, – но след ужасно много молби успях да ги накарам да се съгласят да дойдат и да довършат работата през уикенда, в извънработно време, когато нямаше да попречат на нищо. – Тя погледна многозначително към Бейнкрофт, който кимна.

       –И тогава, в качеството си на шеф, реших да ги уволня. Сега, след като вече всички сме наваксали с клюките и новините, можем ли да продължим?

       И всички отново започнаха да говорят в един глас. Хана вдигна ръце във въздуха и в този момент усети миризмата, която се разнасяше от мишниците ѝ. Изведнъж, оказала се в много деликатно положение, тя придърпа ръцете си обратно към тялото. За щастие никой от хората, с които работеше, не забеляза проблема ѝ с миризмата, тъй като или бяха заети да бъдат Винсънт Бейнкрофт, или да крещят на Винсънт Бейнкрофт. В допълнение към планината от неприятности, с които Хана трябваше да се разправя сега, изведнъж осъзна, че няма да може да си вземе душа, от който така отчаяно се нуждаеше.

       Сред глъчта нещо привлече вниманието ѝ. Високочестотен звук. Беше го чувала само веднъж, но беше от онези звуци, които се запечатват в паметта, благодарение на специфичните си и силно дразнещи характеристики, както и на доста драматичните обстоятелства, при които Хана го бе чула за първи път.

       Както Хана вече очакваше, Доктор Картър стоеше в приемната и ги гледаше. Звукът беше нейният кикот. Хана се беше срещала с нея два пъти. Първият път беше много за кратко, когато жената ѝ се беше представила като адвокат на „По-странни времена“ и ѝ беше обяснила, че току-що била осигурила освобождаването на Хана от килията за задържане в полицейското управление на „Голям Манчестър“. Вторият път беше, когато Доктор Картър, заобиколена от щурмоваци, разкри ролята си на представител на Основателите – тайната организация на безсмъртните, онази скрита от света секта, или нещо такова, която със сигурност би била сбъднатата мечта на откачените любители на конспирации.

       Една от многото причини, поради които това кикотене се бе запечатало в мозъка на Хана, бе, че го беше чула, докато лежеше прикована към земята, след като мигове преди това се бе озовала лице в лице с един пълен психопат.

       Дори на токчета Доктор Картър едва достигаше метър и половина. Имаше широка усмивка и русата ѝ коса беше оформена в такава прическа, която можеше да атакуваш с лост и горелка и пак да не успееш да помръднеш и един косъм. Освен това носеше костюм, със сигурност ушит по поръчка в онези ателиета, където цените не са за хора. В ръка държеше кожено куфарче.

       Останалата част от екипа на „По-странни времена“ постепенно замлъкна, тъй като всички вече бяха забелязали присъствието на Доктор Картър. На Хана ѝ мина през ума, че само тя, Бейнкрофт и Стела знаеха коя е тази жена.

       Усмивката на Доктор Картър се разшири до такава степен, че заемаше по-голяма част от лицето ѝ – нещо, което e почти напълно невъзможно за нормалните човешки лицеви мускули.

       – Може би идвам в неподходящ момент?

       – Напротив – каза Бейнкрофт. – Съвсем навреме. Стела, моля разкрий дума номер единадесет.