Този чаровен мъж - Глава 2 - Пепърмил Букс

Глава 2

       Хана хукна нагоре по стълбището, като едва не заби крака си в четвъртото счупено стъпало отгоре надолу. За малко да падне в приемната. Малката група от колегите ѝ я посрещна, въпреки че видимо се усещаше липсата на плакати с надпис „Добре дошла.“ Реджиналд, Окс и Стела стояха там и гледаха сякаш сградата може и да се бе подпалила, но искаха да се уверят на сто процента, преди да се евакуират.

       Реджиналд демонстрира котешки рефлекси, като хвана Хана в мига, в който тя се препъна и малко преди да се сгромоляса на пода.

       –Добре направи, че намина. Само така, с главата напред – каза той и размърда вежди, очевидно намеквайки за падането ѝ. След това забеляза колко е потна, бързо я изправи на крака, извади от вътрешния джоб на жилетката на сакото си шишенце с ароматизиран дезинфектант и почисти ръцете си.

       –Какво става? – изпъшка Хана.

       –О, ти се върна! Най-накрая! – каза Окс.

       –Бях в отпуск, Окс.

       Цялата група се завъртя, когато от основното офис пространство, известно още като булпен, се разнесе втори трясък.

       –Ти си отвратително подобие за човешко същество, Винсънт Бейнкрофт. Чуваш ли ме? Отвратително подобие.

       Това беше общоприето мнение, но гласът, който даваше гласност на това единодушно становище, в този случай принадлежеше на Грейс.

       –Господ ми е свидетел, че си ужасен човек!

       – Ако твоят Господ беше станал свидетел на едно позорна работа, която свършиха онези четири, дори той нямаше да може да прости такова две.

       Вторият глас принадлежеше на Винсънт Бейнкрофт, въпреки че в изречението му Хана не намираше никаква логика.

       – Не смей да ми говориш за Господ, ти, безбожна човешка гнус.

       Чу се още един трясък.

       Хана се огледа.

       – Никой ли няма да ги разтърве?

       – Направихме го първите няколко пъти – каза Стела, докато гледаше телефона си. Лицето ѝ беше закрито от завеса от наскоро боядисана в лилаво коса. – Това се случва често. – Тук тя беше прекъсната от звука на нещо дървено, което някой явно бе счупил. – Макар че сега нещата малко ескалираха.

       – Защо никой не ми се обади? – попита Хана.

       – Защото – каза Окс – Грейс ни заплаши, че първият човек, който те притесни, докато си в отпуск за развода си, ще отговаря лично пред нея.

       – И какво? – възрази Хана. – Всички вие изведнъж сте започнали да се страхувате от Грейс?

       Групата отстъпи крачка назад, когато нещо тежко се удари в стената, при което тя се разтресе заканително.

       – Не е изведнъж – обясни Реджи.

       Хана поклати глава.

       – Именно това безстрашие прави нашия журналистически екип наистина изключителен.

       – Прибягването до насилие – гръмна гласът на Бейнкрофт, – е последното средство, до което прибягва слабият ум.

       Чу се колективно разтреперено поемане на въздух. Грейс приемаше особено неприязнено всеки намек, че не е умна.

       – О, така ли е, господин Бейнкрофт?

       – Пусни това нещо – каза Винсънт, като изведнъж звучеше сякаш се опитваше да я успокои. – Това е... на практика това е класифицирано като смъртоносно оръжие.

       – Силно се надявам да е така.

       – Добре – каза Хана и се приближи до вратата. – Стела, обобщение на ситуацията. Възможно най-бързо, моля?

       – Грейс вече му беше бясна, тъй като Бейнкрофт намери начин да заобикаля споразумението да не псува и богохулства в офиса, а и вчера уволни строителите.

       Хана се завъртя на пети, възмутена до дъното на душата си.  

       – Уволнил е строителите?

       – Точно това каза Грейс, секунди преди да нахлуе там.

       – Просто великолепно! – въздъхна Хана. Тя си пое дълбоко дъх, прекоси стаята и отвори вратата на булпена. Останалите трима моментално се скриха, докато тя прекрачваше входа.

       В ума си Хана бе планирала да каже нещо очарователно и елегантно, като например: „Колко е прекрасно да се върна" или „Липсвах ли ви?“. Кръвопролитието обаче сложи край на добрите ѝ намерения.

       – Грейс, веднага остави този чук!