Книги на Гери дечева
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2025
Език: Български
Страници: 250
Цена 27.00 BGN / 13.80 EUR - твърди корици
Цена 23.00 BGN / 11.76 EUR - меки корици
Гергана Дечева - автор
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Анджела Дечева - редактор
Година: 2025
Език: Български
Страници: 250
Цена 27.00 BGN / 13.80 EUR - твърди корици
Цена 23.00 BGN / 11.76 EUR - меки корици
Гергана Дечева - автор
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Анджела Дечева - редактор
В наличност
Цена без отстъпка9.80 €
Първите 100 поръчани бройки ще бъдат с автограф
"Х като сапун" - Гери Дечева
На хотелите в моя живот и на всички "панаири, панаири, панаири“ с благодарност за житейския опит
Глава 5
Един „Гетсби“ за едно сърце по португалски
Обратно към събитията от този ден.
Сега, какво ще правим с тези две деца?, помисли си Тори, докато се връщаше зад бара и разтъркваше кръста си.
Но нямаше много време да мисли по въпроса, защото бразилецът бе повърнал в мивката на банята им и я беше задръстил. Харви веднага отиде да рови в парчетата повърната пица и се наложи Тори да поеме работата.
Защо ще повърнеш в мивката, като има цяла голяма и широка тоалетна чиния?
При така развилите се събития Тори нямаше никакво намерение да прикрива копнежа си да извади един трион и да отреже бавно и болезнено езика на всеки, който отрони и дума.
За жалост това се оказа Мади.
–Къде е красивият Харви, Тори?
–Отпушва мивката на бразилеца. Какво искаш?
–Един „Гетсби“.
Мади не знаеше защо и как Тори бе измислила имената на коктейлите, но предполагаше, че така прави реклама на книгите.
Обаче имаше някои много криптирани. Защо шерито се казваше „Хайъсинт Букей“, Мади така и не проумяваше. Не беше гледала този комедиен сериал, но си беше записала да го пусне някоя вечер, когато си е у дома. Това се случваше рядко, защото обикновено беше тук.
–Слушай, Тори, я ми кажи пак защо има гърнета под столовете на пенсионерската ни маса? Вярно е, че се изпускам от време на време, ама тези цукала са обидни.
–Значи не те притеснява, че седиш в инвалиден стол, а гърнето те притеснява? – попита Тори и ѝ подаде коктейла.
Кисела е днес, помисли си Мади.
–Искам да кажа… знам, че нямаше пари за обзавеждане на заведение и докара всичко от лудницата…
–Мади, или млъкни, или иди седни при двете деца да ги позабавляваш малко. Полицията още не е дошла.
–Ще ги вземем да играят с нас.
–На покер? – Тори не беше ужасена, а просто уморена.
–Момиче, не искам да те притеснявам, но изглеждаш като живия труп.
–Ааа, но кой ще ми повдигне самочувствието, ако не си ти? – засмя се горчиво Тори и се опита да си приглади косата.
Мади се чудеше дали да ѝ каже. Ще ѝ кажа, реши накрая.
– Тори, един мъж на около четиридесет питал за теб в Хайвил и мисля, че го видях преди няколко вечери зад една кола на паркинга. С Пит изчакахме малко в тъмното, но на него много му се пикаеше и тръгнахме да се подпираме. Нали го оставям в тях, преди да се прибера.
Пит беше кротък алкохолик. Нямаше и 65. Седеше при пенсионерите заради покера и понеже го черпеха, а и защото, според това, което им беше казал, се бе пенсионирал по-рано. Мади беше по-възрастна от него и знаеше, че нищо няма да се получи между тях, защото… „Как ще е тая работа, ако ми падне ченето? Или пък неговото? Моето се е разхлабило малко, че отслабнах доста напоследък. Искам да кажа, че двама души с изкуствени зъби не могат да бъдат сексуално активни. Заедно де.“ Такива мисли често спохождаха Мади.
–Как изглежда? – попита за трети път Тори.
Не за първи път Мади виждаше Тори притеснена. Когато не беше в еуфорично настроение, тя често носеше едно кахърно изражение примесено с тъга, като утайка от долнопробно кафе от цикория. Но сега беше различно притеснено, не като обичайното.
–Виж, знаеш ли онзи случай с орела и костенурката? – започна Мади.
–Кой орел? Мади, кажи ми за мъжа! – извика Тори и дори ефекторите и дефекторите спряха да снимат, и поетите да пишат, и редовните алкохоло-консумиращи от масата на Мади послушно оставиха чашите.
–Орелът…
–Кажи ми! Къде беше, какво правеше? Мъжът, Мади?
Тори можеше да бъде плашеща, когато не се смееше. Може да се каже, че беше доста биполярна.
–Опитвам се… Орелът хванал една костенурка и летял над земята с нея. Но явно се чудил как да ѝ счупи черупката, за да я изяде, защото решил да я фрасне в един бял, объл, гладък камък. Това е.
–Това е? Кое е това „това“?... – После изневиделица изкрещя на един млад мъж с качулка: – Ей, остави там книгата. Тази не се продава днес! Чу ли ме! – После пак към Мади: – Кое е това „това“?
Мади не разбираше как хората не можеха да направят една елементарна асоциация. Въздъхна и започна да обяснява:
–Облият бял камък всъщност бил плешивата глава на един мъж – завърши триумфално тя.
В цялото заведение беше тихо. Само бразилецът горе започна да пее отново, явно съвзел се от повръщането.
Ah, por que estou tão sozinho?
Ah, por que tudo é tão triste?
Ah, a beleza que existe
A beleza que não é só minha, e também passa sozinha.
A beleza que não é só minha, e também passa sozinha.
Тук португалски никой не разбираше.
И бебето започна да пищи. И жена му запляска с ръце и затанцува над главите им.
Тори грабна една колба и понечи да я строши на бара, но се спря – после трябваше да търси нова такава.
Арти и Ланс почти се оживиха, може би дори подскочиха леко.
–Пит! – изкрещя тя. – Какво иска да ми каже тая луда жена?
–Може би, че главата му беше обла и плешива като онзи камък – отговори Пит и погледна картите на Смърдящия Стю.
–Преминал ли е към царството на Хадес? – пита един поет, който си слагаше някакъв въглен под очите, за да изглежда като Мерилин Менсън. Искаше да му казват „Сафо-Ако-Беше-Мъж“, но написано точно по този начин.
–За какво става дума? – Харви беше слязъл долу и се ослушваше.
–Какво е станало се питам аз във този късен и злокобен час – изчурулика поетесата, седнала до Сафо-Ако-Беше-Мъж. Поетесата беше с псевдоним Шекспириада, но държеше са се изписва „Шекспир-И-Ада“
–Да, умрял е – кимна Мади тържествено. – И го пише в Гугъл.
–Кой е умрял? – едва прошепна Харви. Изглеждаше като призрак. По ризата му имаше повърната пица и едно парче салам с (може би) доматче, се бе хванало за копчето му.
–И освен, че е плешив, носи бял панталон, има оцъклени сини очи и голяма уста с дебели устни – се чу гласът на една ефекторка, известна като Флора.
Тя обичаше овце и говореше за книги. Пиеше само кафе „Лорелай“ и газирана вода „Игнациус Райли“. Тори казваше, че този Игнациус, който бил герой от книга за някакви глупци, изпускал много газове и затова водата с лимон била кръстена на него. Иначе беше от чешмата.
–Откъде знаеш? – попита Мади и погледна Тори, която беше заковала очи като два пирона в прозореца.
–Кой е умрял? – отново попита Харви.
И се чу непознат глас:
– Знае, защото този човек гледа през прозореца.
Ланс беше проговорил.
Всички млъкнаха. Тори едва скри шока си, когато чу крехкото гласче на Ланс, но веднага след това последва втори.
–Александър? – прошепна тя. Миг след това: – Харви, вземи пушката, застреляй го, застреляй го! – изпищя Тори.
–Нямаме пушка – опита се да каже Харви, който гледаше в черния прозорец.
Там, зад стъклото се виждаше дебелото лице на мъж, чието теме отразяваше пълната луна над него. И ако не изглеждаше като пълен социопат, луната можеше и да му стои като корона.
–Полиция – прошепна Тори.
–Кой е този? Кой е умрял? – продължаваше да пита Харви.
И всичко гръмна.
–Не ми гледай картите, лайно!
–Ланс, не искам повече да спиш седнал на леглото. Няма да ритам, обещавам.
–И гарванът изграчи като на умряло в своето… вечерно наметало.
–Лъскаво е темето му меко, на душата ми е леко.
–Мога ли да платя тази книга?
–Изчезнала ми е тревата. Полиция!
Тори припадна. Харви хукна към нея. Мади започна да кашля и от напъна ченето ѝ най-сетне падна в напитката ѝ и се удари в стъкленото дъно.
На прозореца се почука. Три пъти. Всички млъкнаха и погледнаха натам.
Плуващата под луната глава бе изчезнала.
–Е, скъпи приятели, днес на живо се включихме от бара на една, бих казал доста бездарна, но за сметка на това скандална писателка, кориците на чиито книги ме докарват до плач пред силата на грозотата. Пошлост вилнее в бар „WTF/ Х като сапун/ копеле“. Наблюдавате лудницата на живо. Ха-ха-ха. Хората тук ходят в повърнато и си… – Това беше единственият глас, който се чуваше. Излизаше от дебелата гуша на един дефектор, който се бе появил предния ден.
–Феднага ши жатфори фонливата уста! – фъфлеше Мади, докато вадеше ченето си от чашата, след което замери мъжа с ослепително белите си зъби. После се обърна към Пит. – Е, Пит, любоф моя, май няма да се селуфаме.
Бразилецът запя:
Ah, por que estou tão sozinho?
Ah, por que tudo é tão triste?
Ah, a beleza que existe
A beleza que não é só minha е também passa sozinha.
Бебето продължи да плаче, а баба му да танцува и да пляска с ръце.
