Книги на Гери дечева
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2025
Език: Български
Страници: 250
Цена 27.00 BGN / 13.80 EUR - твърди корици
Цена 23.00 BGN / 11.76 EUR - меки корици
Гергана Дечева - автор
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Анджела Дечева - редактор
Година: 2025
Език: Български
Страници: 250
Цена 27.00 BGN / 13.80 EUR - твърди корици
Цена 23.00 BGN / 11.76 EUR - меки корици
Гергана Дечева - автор
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Анджела Дечева - редактор
В наличност
Цена без отстъпка9.80 €
Първите 100 поръчани бройки ще бъдат с автограф
"Х като сапун" - Гери Дечева
На хотелите в моя живот и на всички "панаири, панаири, панаири“ с благодарност за житейския опит
Глава 3
Рицарите на Кръглата маса
Част 1
Ревът на внучето на бразилците беше неизбежен като данъците, смъртта, рождените дни, „Тему“ и автобусите. Човек оставаше с впечатлението, че малкото ще си изплюе стомаха. Както уточнихме, това им е работата на новородените – да реват, но защо синът, който живееше с жена си в триетажна къща в Хайвил, беше настанил родителите си във „WTF/Х като сапун/ копеле“, това вече беше мистерия. Защо им оставяха детето по цял ден да се дере, вече беше обяснимо – всеки гледа да хвърли пищящата си рожба и да иде да се наспи на спокойствие. Оставаше въпросът кой го кърмеше.
Ланс и Арти закусваха в бара и щеше да е спокойно, ако не беше плачещото бебе, на което двамата бразилци сега пееха в един глас. Фалшиво.
А беше едва седем сутринта.
Двете момчета не говореха много. Голямото – никак. Малкото разказа, че живеели с тази жена и мъжа ѝ от няколко месеца, а преди това били при други хора с други деца, но там били, както каза детето, „пудели“. Човекът, който бил шеф на мястото с многото деца, държал да го наричат „Деди“ и им казвал, че „ги подготвя за живота“, като ги „дресира като пуделчета“. Арти не можеше да обясни в какво се е състояла тази тренировка, но каза, че не бил щастлив пудел.
Ланс си запуши ушите.
–Играехме и на игри – говореше Арти с пълна уста. Първо беше изял хляба, а шунката, домата и яйцето бе оставил за после, „за десерт“ каза.
–Какви игри? – попита Харви, който днес търкаше плота с особена настървеност.
–На басейн. Но без басейна. Все едно съм се удавил и ме спасяват.
Голямото мълчеше.
Какви ли други игри са ги карали да играят?, помисли мрачно Тори.
–Полицията кога ще дойде? – попита тя и забеляза, че ръцете ѝ треперят. Телефонът в джоба ѝ – също. Трябваше да работи.
–Развалила им се колата – обясни Харви, който донесе още мляко с шоколад.
–Харв, ще ги заведа в книжарницата да си играят и да разглеждат книжки. Ще завъртя телефони и ще питам. – Тори го дръпна настрани. – Виж, иди приготви нещата в бара. Андреас ще дойде скоро и ще изчисти, за да отворим. Отпред вече има хора, а след час идва първият автобус. Нищо не можем да направим. Можем да ги оставим тук, докато дойде полиция.
–Как може да си толкова спокойна?
–Защото само един от нас може да е развалина.
–Може едно биберон? – попита бразилката на развален английски, появила се на стълбите.
–Това не е хотел, а стая под наем – каза Тори възможно най-меко. – Аптеката е в селото.
–Изпратете слуга – предложи тя и се качи обратно по стълбите.
Тори се загледа в бялата тениска с дълъг ръкав на Харви, изпрана и изгладена, и си спомни, че беше изгладил и нейната шарена блуза и черен панталон. Стана ѝ съвестно и едва сега ѝ мина през ума, че не му беше благодарила.
–Благодаря ти, Харв, че си ми изгладил нещата, но знаеш, че не е нужно да го правиш. Признателна съм.
–Не е нужно да го правя, но е приятно – очите му се усмихнаха, а Тори знаеше, че без него е напълно изгубена.
Обичаше го това момче.
Обичаше ли го това момче?
***
Оказа се, че Ланс съвсем не говори. Бил млъкнал преди няколко седмици. Освен това не даваше да го докосват.
Когато разбра, Тори се затвори в банята и дълго плака.
Тя бе спала на една от масите долу, за да могат децата да легнат в нейното легло. Не е като Харви да не ѝ беше предложил той да спи долу, а тя – в неговата стая. Даже си бяха крещели и си бяха разменили по някоя обида. Накрая тя беше победила, но сега цялото ѝ тяло беше сковано и всичко я болеше като натъртено.
Арти беше казал, че Ланс седял на пост цялата нощ.
Малко след закуска Тори видя как Арти показва на Ланс картинки от „Чарли и шоколадовата фабрика“ и малко се успокои.
Полицията не дойде. След осемнадесет позвънявания все така нямаха човек и кола.
И тази вечер ще спя на някоя маса долу. 
