Канализация
Днес сутринта седя си аз на
лаптопа и си бачкам лежерно, когато чувам шум на площадката на етажа. Това е
рядкост, понеже аз никога не чувам съседите. И шумът се усилва. След минутка се
звъни и в нас, и аз решавам, че е нещо спешено и бягам да отворя.
Пред вратата три момчета. Така
на около двадесет и пет-тридесет. Мускулести, едни такива рошави като герои от
еротичен роман. Хаха.
Хотел Алберта
Книги на Гери дечева
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2023
Език: Български
Страници: 288
Гергана Дечева - автор
Атанас Шиников - илюстрации и дизайн на корицата
Наталия Николова - редактор
Наталия Николова - компютърен дизайн
Година: 2023
Език: Български
Страници: 288
Гергана Дечева - автор
Атанас Шиников - илюстрации и дизайн на корицата
Наталия Николова - редактор
Наталия Николова - компютърен дизайн
В наличност
12.75 лвс ДДС
15.00 лв
Добави
И като отворих и единият вика: „Хлъц”. Чудя се дали ги изплаших с шарените си широки панталони (много яки, като пижама за хипи парад) и тогава се сетих, че съм се подала в маската на V от „V като вендета”. Само дето моят маска не беше усмихната. Просто няколко минути преди това си бях сложила маска за лице. Бяла, гъста като латекс. Изсъхва за десетина минути и после си с нова кожа като бебешко дупе (това не е вярно, естествено, но поне правя усилия J )
И след като се окопитих от шока, че посрещам хората като шаман с бял кирпич по лицето с две зелени очи (почервенели от бачкане на лаптопа), разбрах, че единият ми обяснява, че трябвало да ни проверят кенефите Имало теч долу. И ги вкарвам в кенефа. Третият отиде да проверява мивката в кухнята. Извадиха едни апарати, едни сонди с лампички, едни измерватели, една техника човече, а аз в хола скрита да не ги плаша повече.
Сега, да съм грозна, не съм. Ама да ти дойдат трима у вас и ти да се покажеш като Дракула (с Гари Олдман)? Не че нещо, ама е кофти някой да изхлипа от ужас, като те види на вратата. То аз като се погледнах после в огледалото, и на мен ми се доплака, че маската беше почнала да се рони J
Естествено, това може да се случи само на мен. Друга жена да беше, по кафе да им сложи, а не като мен – да ми пада кирпичът (с ред сълзи и два сополи) в кафето.
Хич не е смешно. Хахахахаха.
Та по този повод си спомних как преди време наех едно жилище в София и след като си пренесох багажа, установих, че тоалетната е запушена. Ама бетон кенеф. Нищо не преминава надолу.
Обаждам се аз на хазяина, а оня вика: „Купи там нещо, ‘щото може да сме изтървали я хартия, я нещо друго и я оправи, а аз ще платя.” (Което не се случи, естествено).
Какво се прави в случай на запушени тръби?
Ами първо отиваш до магазина и накупуваш литри и килограми препарати, изсипваш и чакаш чудото. Естествено тоалетната се запушва още повече.
Нормално е, напъва те нужда и ставаш изобретателен. Почваш да ходиш на работа по- раничко; посещаваш комшиите по случайни поводи, ужким за 10 минути; научаваш всички заведения с чиста тоалетна в квартала и така докато се принудиш да викнеш майстор.
Обаждам се на телефон за спешни нужди (хаха, иронията!) „Вашата тоалетна – наша гордост” или нещо такова. Отзовават се след час. Светкавична услуга!!! Направо действат като погребална агенция – човекът още не е умрял, те звънят да питат каква услуга искаш.
Та...
Отивам да чакам аз Майстора (без Маргарита) и си представям как излиза с някаква машина, позната иначе по нашенски като „лайнярка”. Пичът, без майтап, седни и ме чака в един москвич. Бял. На фона на бялата лимузина леко мургавият му тен контрастира яко, но пък звучи много професионално: „Къде се намира запушеният обект?”
Излиза от колата и взема една тел. Тънка, дълга, мръсна тел.
Качваме се, аз отивам да правя кафе, понеже предполагах, че това ще продължи няколко часа.
Лошо нещо са предположенията. Няма и минута и оня излиза и вика:
–Пе‘есе.
–Какво петдесет?
–Лева.
–За?
–Ми, готова си.
Аз търча, гледам водата си тече, гаранция три месеца. Бъркам с треперещи ръце и давам последната си банкнота, но съм хепи де. Имам тоалетна!
Оня метна телта през рамо и си замина в белия като лястовица Москвич с жълт китеник на седалките и фасове от цигари Мелник по таблото.
Цялата работа ми изплува наскоро, докато приказвах с един приятел за акитата, в които плува всеки. Бе не са различни, само оттенъкът е различен, зависи кой какво е надробил и какво се е принудил да папка. Един е нагазил в любовни драми, друг бере ядове с работа, трети мери пишки с шублер с някой друг, щото едва ли би се стигнало до сантиметри. Някой се е поболял от злоба, някой гони кариера, някой се чуди как да е различен, като смени сивото със сиво.
И си мисля така: добре бе, задръстила съм се с боклуци. Защо аджеба да плувам в тях като мога да извадя една тел и да я мушна рязко в канализацията на моя така наречен живот и цялата помия от хора, които не ме радват да ги пусна по канала?
Тънкият момент е, че пичът с МосквичЪТ го няма, а така яко набива една асоциация с една бяла лястовица. Затова, ако си мислиш, че някой друг ще грабне тел да ти оправя канала (социалния), заблудата ти е безкрайна като... бе де да знам, сети се за нещо безкрайно.
Аз съм на принципа: рипай срещу ръжена, все някога ще спре да пари.
И гледай как от един канал стигнах до огън. Бе не искам да тлея бе, гори ми се. Дето вика Жоро, ако сме били в Средновековието, щял да ме сложи на клада и да реве и да си къса дрехите докато горя.
Има обаче и една друга уловка. Като отпушваш, понякога тягата така може да те повлече, че да се окажеш пак долу. Ето защо е добре да имаш поне хвърчило и да го вдигнеш навреме и да има една щипка магия (пичът с МосквичЪТ к'во прави?), една щипка гордост и никакви предразсъдъци.
И никога, ама никога не живей живот под наем, който няма канализация. Т’ва не останаха хора бе, всичко се е превърнало в агенции под наем, всеки си дава нещо под наем за кинти.
Бе малко съм позакъсала, имам една душа тука...Някой?
