Симулации - Нова Макбий

Симулации

Английски и американски автори

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2026
Език: Български
Страници: 430
Цена 29.34 BGN / 15.00 EUR

Нова Макбий - автор
Гергана Дечева - преводач
Анджела Дечева - редактор
Шери Чапман - корица

В наличност

15.00 €

" СИМУЛАЦИИ "

Нова Макбий

Глава 3

ЦЕНТРАЛАТА НА ПСС

СЛЕД СКАНИРАНЕ НА ОТПЕЧАТЪКА от палеца ми, вратата на централата на „Продиджи Стелт Сълушънс“ се отваря. Рецепционистката ме поздравява, преминавам през друга врата със скенери и навлизам в оживената, жужаща среда. Буквално мога да чуя как работят мозъците на младите гении от ПСС. Това е светът който обожавам.

Раменете ми все още са сковани след разговора с Кай, все още съм замаяна от съобщението на хакера, но всичко в ПСС ми действа като глътка свеж въздух.

Огромни екрани, прожектиращи виртуални симулации, покриват стените. Някои от най-умните хора, които познавам, тракат по клавиатурите пред екраните, със слушалки на главите, погълнати от велики открития или в процес на намиране на решение на някои от най-тежките проблеми в света. Всякакви лаборатории са пуснати в движение, роботизирани станции са затрупани с кабели. Някои от гениите от ПСС са се събрали около бели дъски с десетки сложни формули, гъсто изписани върху тях, докато други сравняват данни от новинарски източници за най-различни мозъчни тръстове.

Всеки ден се обсъждат математически задачи, световни решения, нови изобретения. И всичко това ми дава усещането, че имам цел. Макар че в момента не разполагам с дарбата си, в ПСС вярват, че „ако веднъж си бил гений, оставаш гений завинаги“.

Искам да им докажа, че са прави.

Когато затварям вратата зад себе си, няколко чифта очи поглеждат нагоре. Някои от хората тук са ми станали добри приятели, и сега ми махат с ръка.

– Здрасти, Джо-Бомбата. Кафето току-що стана. – Седемнадесетгодишното момче с рошава руса коса и със сиво худи вдига поглед към мен. Луничките на лицето му придават мекота на иначе мрачния му вид.

– Здрасти, Харисън – казвам, – на коя чаша кафе си?

Той отговаря с абсурдно сложно уравнение, чийто отговор е три.

– Впечатляващо – усмихвам се аз.

Харисън е не само технически гений, но и наш главен анализатор на световните новини. Винаги следи за събития в реално време, които биха могли да представляват интерес за ПСС.

– Какво ново в света тази седмица?

– Същото като винаги. Глобална сигурност в Иран. Правителствена криза в Мианмар. Обаждания от Глобалното икономическо управление на Испания. Убеден съм, че индийският посланик Прасад скоро ще ни потърси за помощ във връзка с новата им енергийна политика. Професорите Салзър и Ли от Масачузетския технологичен институт вече официално са врагове що се отнася до теорията за квантовата реалност. От Г-7 искат да отидем в Кемп Дейвид, за да обсъдим новите енергийни политики.

– По дяволите, няма ли по-леки новини?

– НАСА най-накрая успя да пусне в действие своя широкообхватен сателит благодарение на поредната анонимна подсказка. Може би скоро ще открием извънземни. – Харисън ми намига. Обсебен е по космическите технологии и всичко извънземно. – Просто не разбирам защо не можем да направим аванпост на ПСС близо до Зона 51. Ще имаме по-добър интернет, повече слънчева енергия и ще имаме и извънземни…

Смея се и се обръщам към червенокосото момиче до мен, което точно маха слушалките си.

– Здрасти, ДжоДжо.

– Здрасти, Пенс – отговарям. – Колко кибератаки имаше тази седмица?

Истинското име на Пенс е Пени, но всички я наричат Пенс[1], защото може да пише едновременно с двете ръце, при това два различни доклада. Мозъкът ѝ се разделя на две и може да работи по две неща едновременно. Никога не бях виждала подобно нещо. Тя е един от тримата главни хакери в ПСС, и също така е брилянтен специалист по криптография.

– Стотици. Тази седмица беше наистина тежка. Но не се притеснявай, погрижих се за всичко. Никой не е преминал през защитните ни стени и успях да спра цяла орда хакери. Правителството на САЩ може да ми благодари по-късно. Как е баща ти? Има ли някакво подобрение? – пита тя, като събира дългите си червени коси в хлабав кок високо на главата си.

– Ако зависи от него, трябва да остана в щата Вашингтон завинаги, да преподавам в университета на пълен работен ден, и никога да не пътувам на повече от петнадесет километра от него. – Въздъхвам шумно.

Наистина става доста отегчително. Спокойният живот просто не е за мен. Никога няма да бъде. Онзи ден трябваше да чета китайския речник. За забавление.

– Не се притеснявай. След като изтекат шестте месеца, можеш отново да поемаш задачи за ПСС. Може би дори да заминеш в чужбина. И като стана дума за това, как е Кай? – пита Пенс и размърдва палаво вежди.

Харисън се оживява.

– Да, кога между другото се връща моят любим представител на мъжкия пол? – Харисън развява закачливо юмрук, сякаш се кани да го забие в Кай, или в мен в случая. – Усъвършенствам кунгфуто си. Кай каза, че следващия път, когато дойде, може дори да ме научи как да правя „смъртоносния ритник“, който той тренира сега.

Спомням си разговора си с Кай. Питам се дали да им разкажа за него, но решавам засега да си замълча. На практика не трябва да поддържам контакт с него. А и те дори не знаят с какво се занимава.

Поклащам глава.

– Не се нарича „смъртоносен ритник“. И да, добре е, мисля. Пътува в момента. Не съм сигурна кога ще се върне.

Оставям раницата си и се навеждам над едно азиатско момче, прегърбено над клавиатурата си. Побутвам го по рамото и се усмихвам.

– Здрасти, Еди, тази седмица измисли ли някоя нова технология, която няма да ни вкара в неприятности?

Еди е магьосник. Не само че говори пет езика, но е и изобретател, електроинженер и музикален гений. Някои от хората в ПСС са убедени, че той усвоява информация два пъти по-бързо от нормален човек, поради което го наричат „СпЕди[2]“.

– Много смешно – изръмжава той и напуска стаята.

– Какво му е? – питам.

– От правителството се обадиха за едно от изобретенията му. Беше му наложено вето и явно и ние сме на нещо като изпитателен срок заради случая. Имаме събрание по въпроса след като обсъдим предложените ни задачи – отговаря Пенс и присвива рамене.

Горкият Еди. Той е нов в екипа. Истински гений, но от четири негови идеи, одобрените са нула. В родината му талантът му е бил използван и манипулиран до предел от терористична група толкова дълго време, че са изкривили възгледите му за света. Госпожа Ти го е намерила и освободила, и му е дала шанс да използва гения си за добро.

Неговите изобретения, макар и създадени с добри намерения, винаги се оказват в Черния списък на ПСС – виртуален архив, съдържащ стотици опасни изобретения, които никога не трябва да видят бял свят.

Тук обаче не съществува такова нещо като срам от опасните идеи. Гениите и техните идеи могат да се развиват без ограничения. Именно това прави ПСС толкова успешна организация. Всички тук мислят нестандартно. Обучени са да не приемат за даденост мнението на другите, да не вярват, че има невъзможни неща. Мислят отвъд границите на невъзможното и на вероятностите. Експериментират с всичко, което се роди в гениалните им мозъци, и никой не им казва, че преследват невъзможното.

Ето защо в ПСС понякога неволно се стига до лоши идеи.

Научихме се, че въпросът „Ами ако?“ може да бъде опасен.

Ами ако историята на една нация може да бъде променена с една компютърна програма с изкуствен интелект?

Ами ако можем в пръстите си да носим бомби, които никой детектор не може да засече?

Ами ако дронове могат да манипулират времето?

Ами ако една софтуерна програма може да даде на правителството неограничена власт над абсолютно всяка система?

Ами ако има серум на истината, който се активира с целувка?

Е, тези идеи, са само няколко от многото, които бяха включени в Черния списък по настояване на правителството. Главната причина беше, че по-безопасните им алтернативи все още не бяха напълно разработени. Такъв беше случаят с FingerTips[3] – нямаше ефективен начин бомбите да се обезвредят, ако не бъдат използвани.

Изваждам телефона си с надежда да съм получила съобщение от Бай. Нищо. Изпращам му още едно спешно съобщение и после оставям телефона пред Харисън и решавам да кажа направо:

– Отново е компрометиран.

Харисън прибира рошавата си руса коса и открива очите си.

– Кораловият хакер? Сериозно ли? Как е влязъл този път? Проверяваме всички системи за следи от зловредния му софтуер. Непрестанно, 24/7! – Харисън стиска юмрук във въздуха.

Поклащам глава.

– Наистина ми се иска да знаех.

Харисън поставя телефона ми в дока, което му позволява да влезе в него чрез компютъра си.

– Пак ще пусна диагностиката. Ще го намерим, ще го изключим от системите ни завинаги и ще го предадем на правосъдието. По дяволите, ако не заплашваше самото ни съществуване, щях да го похваля и може би дори да му предложа работа. Възхищавам се на работата му.

Всички пъшкат с недоволство.

– Харисън!

– Да, да, знам. Той е обществен враг номер едно. Ще разбера как влиза и ще му затворя вратата.

– Благодаря – казвам, но съм малко раздвоена.

Реално това е правилното решение, но не е решението, което аз искам.

Госпожа Ти е убедена, че хакерът има интерес и към другите ни файлове и ако може да проникне тук, може да проникне навсякъде. Но една част от мен съжалява, че дадох телефона си на Харисън, който със сигурност ще го блокира за още няколко седмици, защото това означава още няколко седмици без дарбата ми.

Трябва да се страхувам от този хакер. Но не се. Не мога да реша дали се опитва да ми помогне или да ме измами.

Заставям се да мисля за друго – за причината, поради която обичам понеделниците. Днес може да се окаже денят, в който ще напредна още малко, ще направя пробив по време на симулациите си.

– Добре, ще се видим на събранието след симулациите ми.

Пенс идва с мен до вратата.

– Не се пренатоварвай, ДжоДжо. Напоследък се хвърляш като звяр в тези симулации. Те не са проектирани да оставаш в тях с часове. А аз следя сърдечния ти ритъм и трябва да знаеш, че пулсът ти става ненормално висок по време на фаза три.

Мръщя се. Права е. Прекалявам малко, но те не разбират. В началото, когато всички числа изчезнаха, се примирих. Мислех, че това, че този живот е едно ново начало. Но когато започнаха да се появяват отново, си спомних какво е да ги имам и ми липсват още повече.

– Пенс, ако загубеше дарбата си, би направила същото, за да си я върнеш. Добре съм, наистина. След всяка симулация ставам по-силна. Онази изгубена част от мен иска да се върне. Усещам го. Просто трябва да работя по-усилено.

Госпожа Ти влиза.

– Пенс е права. – Черната ѝ къдрава коса е прибрана на опашка и някак изглежда по-млада, отколкото когато я видях за първи път. – Трябва да подхождаш по-внимателно към симулациите си. Дадох обещание на теб и баща ти, и то не беше да те докарам до пълно изтощение или до лудост. Сега влез в системата и ела в сим-бокса.

– Идвам, госпожо Ти – казвам, след като отварям компютъра, за да се регистрирам в системата.

Харисън потропва по бюрото ми.

– Хей, този е много добър. Чиста история на обажданията, никаква следа. Но вече си готова. Проверих всичко два пъти. Днес никакъв странен роботизиран глас няма да влезе в телефона ти или в симулациите ти. – Той вдига палец и аз потискам силната вълна от разочарование, надигнала се в мен.

Кораловият хакер е нарушил закони, минал е през най-сложните електронни бариери, които човек може да си представи, за да проникне в ПСС и бог знае къде още. Той е опасна потенциална заплаха, вероятно злонамерена.

Логиката ми казва, че не бива да е в симулациите ми, но… роботизираният глас ми помогна, когато никой друг не можеше.

Опитвам се да се усмихна на Харисън, за да му благодаря, но в главата ми се върти нещо, което не ми дава мира. ПСС са решени да хванат хакера, а аз отчаяно искам да разбера кой е, какво знае и защо го знае. Онази Феникс в мен не би седяла със скръстени ръце. Знам точно какво би направило онова момиче, момичето, което бях.

Хрумва ми идея. ПСС и аз сме твърдо решени да го издирим – ами ако и те и аз получим това, което искаме?

– Хей, Харисън – прошепвам, преди да е тръгнал нанякъде.

– Да? – Той се привежда по-близо.

– Ами ако има начин да хванем този човек? – Гласът ми е тих.

– Какво имаш предвид?

– Вместо да го блокираме, да му хвърлим стръв? Да намерим уязвимото му място. После да го разобличим. Днес той се свърза с мен. Ами ако все още ни наблюдава? – Поглеждам през рамо към стаята. Никой друг не ни обръща внимание, освен Пенс.

– Госпожа Ти ще ни убие. Всеки път, когато има пробив в ПСС, информацията ни може да бъде открадната.

– Не и ако първи стигнем до него.

Пенс се приближава.

– Чувам те, нали знаеш? – шепне тя. – Това е ужасно глупав план.

Захапвам устна.

– Добре...

– Но съм съгласна. И аз искам да хвана този човек. Никой не може да пробие кодовете ми и после да се измъкне безнаказано – казва тя с отмъстителен тон. Пенс постоянно се хвали, че пише кодове от петгодишна. – Освен това, никога не съм виждала госпожа Ти да иска толкова силно залавянето на някой човек.

Фелисия се приближава и ме подбутва с таза си.

– Какво става? Ако започва Трета световна, трябва да знам, за да я спра.

Красивото момиче с тъмнокафяви къдрици и очила с дебели рамки ни подарява перфектната си бяла усмивка. Тя е технически гений с толкова необятни хакерски умения, че е трябвало да подпише споразумения с правителството на САЩ, които ограничават дейностите ѝ.

След като Фелисия се присъедини към нас, Харисън за секунди стана неспокоен. Луд е по нея. Тя оспорва всичките му теории и разбърква всичките му алгоритми, но е очевидно, че и тя го харесва.

– Кораловият хакер – казвам. – Подготвяме му капан в моите симулации.

– Сериозно ли? Той е престъпник – казва тя и ме гледа право в очите. – Предвид днешното събрание, не е добра идея. Ами ако влезе в системата ни?

Харисън кимва в знак на съгласие. Доводът ѝ е разумен.

– Няма да влезе – заявява Пенс. – С Харисън ще пазим стените като две Годзили. Ще му дадем един час да намери начин да влезе. Когато го направи, ще проследим произхода на DNS-а и IP адреса му. След това ще намерим самоличността му и ще го хванем завинаги.

– Надявам се да знаеш какво правиш – шепне Фелисия. – Използвай нашия Rogue сървър. Не си го чула от мен. – Тя ни смигва и се отдалечава.

Взираме се един в друг, сякаш се каним да скачаме отвисоко, без да знаем дали отдолу има скали. След това всички кимват мълчаливо и тихо се връщат на бюрата си, сякаш нищо не се е случило, сякаш досега изобщо не сме планирали засада срещу самите себе си.

Кръвта ми най-накрая отново започва да тече. Сядам на бюрото си и влизам в системата. Харисън си вдига качулката, сякаш вече се крие, и ми изпраща емотикон с череп и после вдигнат палец.

Пенс ми изпраща обратно броене от десет минути. Времето минава мъчително бавно.

Накрая са отключили портал и са поставили киберкапан. Няма време за губене.

Пулсът ми скача нагоре, когато влизам в симулационната зала. Дарбата ми се задейства, изчислява какви са шансовете хакерът да се хване на въдицата. Имаме на разположение само един час, но той знае неща и аз трябва да разбера какво по-точно знае.

Госпожа Ти ме посреща на вратата.

– Готова ли си? – пита тя.

– Да. Имам предчувствие за днес – отговарям с наведена глава, за да не заподозре нещо

– Хмм – промърморва тя, стига до вратата и се обръща. – Опитай се да не действаш безразсъдно. Става ли?

– Разбира се – отговарям, но знам, че вече съм го направила.

[1] От английски – pens: химикалки. Бел. пр.

[2] От английски – speed (скорост) и Еди. Бел. пр.

[3] От английски – върховете на пръстите. Бел. пр.

Симулации - Нова Макбий - Пепърмил Букс

Американски и Английски автори