Английски и американски автори
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2024
Език: Български
Страници: 380
Клеър Пули - автор
Гергана Дечева - преводач
Василена Василева - редактор
Ирина Василева - корица
Година: 2024
Език: Български
Страници: 380
Клеър Пули - автор
Гергана Дечева - преводач
Василена Василева - редактор
Ирина Василева - корица
В наличност
18.00 лв
с ДДС е включено в цената на продукта]
24.00 лв
" Хората от платформа №5 "
Клеър Пули
Правилата на Айона за пътуване в градския транспорт:
1. Трябва да имаш работа, към която да пътуваш.
2. Никога не говори с непознати във влака.
3. Не яж гореща храна, защото мирише.
4. Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: (а) бременна жена (б) стар или немощен човек (в) Айона не ти каже да станеш.
5. Винаги се запасявай за всеки случай.
Хората на платформа пет от Клеър Пули
„Хората на платформа пет“ е книга, събрала седем живота в един вагон (винаги номер 3) на влака към или от „Уотърлу“, Лондон.
В съдбовния „Ден на Гроздето“ на четирима от винаги мълчаливите пътници се налага да си проговорят, защото проклетото немирно грозде застава в кривото гърло на един от тях. Така е нарушено първото правило на Айона.
Подобно на спици около своята ос – Айона, тези човешки съдби започват да се въртят заедно, в началото почти по принуда.
Историята първо издига стереотипите през погледите на всеки от тези характери и техния поглед към другите, а после напълно ги разбива. И наистина какво знаем за един човек само от вида му или от начина, по който говори? Какво разбираме ние, докато не погледнем в него и в не надникнем в живота му? Докато не започнем да си говорим?
Седем души на възраст от четиринадесет до след шестдесет и пет, с проблеми, не по-различни от тези на всеки човек: семейни, професионални, ежедневни, се обръщат към читателя като огледало, в което да види и себе си.
Историите на всеки един можеха да бъдат отделни книги, но след онова първо проговаряне между непознати, нишката е хвърлена, и Айона, медийна звезда, „момичеТО“ на осемдесетте и деветдесетте, някак изгубено и нежелано в един свят, който издига в култ предимно младостта и красотата, започва да плете една дъгообразна мрежа и да улавя в нея болките на другите. А понякога спасителят най-много се нуждае от помощ, а хората, които ни изглеждат като имунизирани срещу тъга, се оказват само скрити зад броните си отворени рани.
Никой не е това, което се вижда върху маската на любезността. Нищо не е такова, каквото ни се струва. Пласт по пласт хората от платформа пет ще оголят истината си, а читателят ще види и своята.
Роман като сцена със спуснати завеси, които бавно, а понякога внезапно и най-неочаквано ще се вдигат нагоре и действието ще разсмива до сълзи, а понякога - точно обратното. Роман за надеждата, каквато може да я има, но ако мълчим, може и да я няма.
Гергана Дечева