Богове и комикси - Кат ЧО

Книгата ще е налична за разпространение след 20,05,2026г.

От авторката на "Гумихо"

" Богове и комикси "

Кат Чо

Корейска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2026
Език: Български
Страници: 350
Цена 27.38 BGN / 14.00 EUR

Автор: Кат Чо
Преводач: Гергана Дечева
Коректор: Станислава Млечкова
Корица: Робин Хар
Компютърен дизайн: Анна Георгиева

В наличност

14.00 €

Глава 2

ГРЕЙС ПОСЛЕДВА ГОСПОЖА БРАУН до кабинета, но не можеше да спре да мисли за онова момче.

Кой беше той? Как така беше такова точно копие на Хемосу от нейния уебкомикс?

Или може би просто ѝ се струваше, че прилича на него? В края на краищата, героят от комикса ѝ беше двуизмерна рисунка в стил манхуа. Не беше реалистичен портрет. Обективно погледнато много азиатци биха могли да приличат на него, нали?

Госпожа Браун отвори вратата на административния офис. Секретарката вдигна поглед от електронния си четец и махна на Грейс с приятелска усмивка. Господин Рос, заместник-директорът, я поздрави от отворената врата на кабинета си.

Имаше само два вида деца, които административният персонал познаваше по име: проблемните и отличниците. Грейс очевидно беше от вторите. Що се отнася до първите, точно в този момент Зоуи Мария Ортис влезе небрежно с лате в ръка. Коса, която пружинираше с перфектни къдрици въпреки влажността навън. Изящна кафява кожа. А облеклото – тениска над пъпа и разкъсани джинси, точно на границата на забраненото от дрескода.

– Здрасти, Линда – Зоуи поздрави секретарката. – Госпожо Би. – После вдигна два пръста в знака за мир, с което поздрави консултантката, сякаш нямаше никакви грижи на света.

– Отново си тук? За да говориш с господин Рос ли? – Госпожа Браун звучеше напълно примирена.

– Толкова сте проницателна, госпожо Би. – Зоуи се усмихна и след това намигна на Грейс. – Теб пък защо са те извикали?

Грейс завъртя очи.

– Госпожице Бак? – Госпожа Браун чакаше пред вратата на кабинета си.

– Ще поговорим по-късно – каза Зоуи с широка усмивка, докато се облягаше на гишето на секретарката.

Грейс влезе в тесния кабинет на консултантката. По-голямата част от мястото беше заета от големи шкафове за документи, съдържащи официалните файлове на всеки ученик от гимназия „Уинтър Лейк“. Тя седна на един от твърдите пластмасови столове за посетители и се опита да се намести удобно, но в крайна сметка се отказа и се настани на ръба на седалката. Госпожа Браун се зарови в едно чекмедже и извади един лист, след което скръсти ръце на бюрото си.

Имаше приятно лице, от онези, които вдъхват доверие. Може би затова и се беше насочила към такава професия. Кафявите ѝ коси бяха прибрани в рошаво кокче. Грейс се запита дали с тази прическа се опитваше да изглежда по-отворена заради младите хора тук. Лакът ѝ за нокти в бургундско червено беше олющен на палеца ѝ и Грейс установи, че неволно се бе фокусирала върху него. По-добре така, отколкото да гледа разочарованието или, още по-лошо, съжалението върху лицето на консултантката.

– Е, Грейс, трудно беше да те накарам да дойдеш тук – каза госпожа Браун. – Гласът ѝ не беше нито укорителен, нито суров, но Грейс все пак се свлече в стола си.

Не обичаше да разочарова хора с авторитет. Вярно беше, че госпожа Браун я бе молила да дойде още от миналия срок. И обикновено Грейс би го направила незабавно, само че тя беше почти сигурна как ще мине този разговор.

Госпожа Браун щеше да я попита как се справя след смъртта на Халмони – нещо, за което Грейс не можеше да се реши да говори.

– Просто бях много заета. Зимният карнавал ангажира много голяма част от времето ми.

– Да, чух за упорития труд, който полагаш за това мероприятие като заместник-председател на класа. Но не мисля, че съм виждала председателя на класа да работи с теб. Нали?

Усмивката на Грейс леко повехна. Председателят на класа беше по-скоро фокусиран върху това да подобрява скока си при стрелба в кош, отколкото върху посещаването на заседанията на ученическия съвет. Но Грейс знаеше, че ако каже такова нещо на госпожа Браун, ще прекрачи границата и ще се превърне в доносник. А тя не можеше да си позволи още петна върху и без това доста съсипаната си социална репутация. Затова просто присви рамене.

– Предложих да се заема с по-голямата част от организацията. Харесва ми

Госпожа Браун кимна замислено.

– Всъщност бих искала да поговорим точно за това. Вторият срок току-що започна и вече се притеснявам, че може би се разкъсваш на прекалено много места. Получила си разрешение да се запишеш за пет курса на университетско ниво, плюс училищния вестник и годишника на класа. Като се добавят извънкласните ти дейности и ученическият съвет, се чудя дали не е редно да намалиш темпото?

Да намали темпото? Това не беше фраза от речника на Грейс. Тя обиграно сложи най-сърдечната си усмивка.

– Госпожо Браун, знам, че е много, но особено през този срок е важно да покажа, че съм всестранно развита. Кандидатствах за интензивната лятна програма по науки в Бостънския университет.

– Да, и знам, че това е университетът, в който са учили родителите ти.

– Медицинският факултет – поправи я Грейс, преди да успее да се спре.

Там се бяха срещнали родителите ѝ. И точно там беше решена да учи тя. Макар че в брошурите не го заявяваха изрично, всеки гимназист, който беше приет в интензивната лятна програма по науки, почти със сигурност беше приет в ускорената BS/MD програма в Бостънския университет. Затова Грейс не можеше да се отпусне, особено с наближаването на интервюто ѝ за програмата.

– Просто мисля, че е важно да има баланс. Особено след такава загуба, каквато преживя миналата есен. – Госпожа Браун се приведе напред, а на лицето ѝ се появи съчувствена усмивка.

Тревожност под формата на леко ощипване завибрира в гърдите на Грейс. Ето го… Това, от което се бе страхувала най-много.

– Добре съм – каза бързо тя. – Оценките ми миналия срок бяха отлични. След първата седмица не съм пропуснала нито един ден от училище.

Госпожа Браун въздъхна и се отказа да полага усилия да се усмихва учтиво.

– Грейс, знам, че си невероятна ученичка. Но тук не става въпрос за академичните ти постижения. Все още съм на мнението, че трябва да обмислиш идеята да отидеш да поговориш със специалист, който да ти помогне да преодолееш скръбта. Казах го и на баща ти след случилото се миналия срок.

При споменаването на инцидента жуженето в гърдите ѝ се засили. Като рояк пчели, изригнали от кошера си – така си представяше тревожността си. Когато роякът беше малък, можеше да го затвори в буркан. И макар понякога да продължаваха да бръмчат по стъклото, пчелите бяха под контрол. Но в онези редки моменти, когато рояците ставаха прекалено големи и намираха начин да излязат на свобода, те сякаш изпълваха целия ѝ гръден кош и не ѝ оставяха място да диша.

Добре си, каза си тя и се концентрира върху вдишванията и издишванията си, докато бръмченето не отшумя.

– Грейс?

Тя насочи вниманието си обратно към госпожа Браун, която ѝ подаваше лист хартия.

– О, да… благодаря. – Грейс послушно го взе.

– Това е списъкът с консултанти, който дадох на баща ти миналия срок. Може двамата да го прегледате заедно и да обсъдите кой от тях отговаря на нуждите ти?

– Разбира се – отговори Грейс и стана от стола. – Благодаря Ви, госпожо Браун. Трябва да отивам в час.

Тя избяга, преди консултантката да успее да я спре.