Цветята на клоунадата

Японска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2023
Език: Български
Страници: 190

Осаму Дазай - автор
Гергана Дечева - преводач
Василена Василева - редактор
Ирина Василева - художник

В наличност

15.30 лвс ДДС 18.00 лв

Добави

Книгата ще е налична от първата седмица на Декември.2023г.

" Цветята на клоунадата "

Осаму Дазай

ГЛАВА 1

い

„Добре дошли в Тъгата. Население – един.“

Всички приятели ме напуснаха. Продължават напред и се обръщат да ме погледнат с очите на съжалението. Върнете се, приятели. Да поговорим, да се посмеем заедно. Но не, вие се отвръщате от мен, сякаш никога не сме се срещали. Говорете, приятели. Кажете си всичко. Питайте. Ще ви кажа всичко. Да, аз бях. Аз бях този, чиито ръце дърпаха Соно под водата. И със сатанинска наглост се молех за собственото си спасение, в мига, в който се молех Соно да умре.

Да продължавам ли? Но има ли смисъл? Защо да си правя труда, приятели, ако само ще ме погледнете така, както се гледа на нищожество?

Йозо Оба седеше на леглото с поглед заринат някъде в морето. Море, загърнато в дъжд.

И после, сякаш се събуждам от сън, препрочитам тези първи няколко реда и ми се иска да изчезна сред тяхната грозота и непристойност. Но ето, пак прибягвам към тези мои нелепи преувеличения.

Като за начало, кой е този Йозо Оба? Създадох го с думи, дадох му съществуване, извън себе си и опиянен, но от нещо много по-силно от алкохола.

Не би могло да има по-добро име за моя герой. „Оба“ безупречно отразява неговия енергичен дух, а „Йозо”... Е, трябва да кажа, че тук има някакъв блясък, сияние, пищност някаква. В самото съчетание на звуците има известна свежест, до дълбините на която човек може да се спусне, само ако потъне в старомодното. Да не говорим за фонетичната хармония, която създават тези четири гласни звука, подредени един след друг.

Йозо Оба.

Не съм ли още успял вече да ви заслепя с моето творение? Е, тогава се порадвайте на това пиршество за окото – Йозо Оба, на нашия главен герой, седнал на леглото и загледан в морето, загърнато в дъжд. Може ли да има по-ослепително създание!

Достатъчно. Срамота е да се подигравам така със себе си. Но за това виня наранената си гордост. Факт е, че страхът ми да не ми се присмеят е толкова силен, че предпочитам да изпреваря другите и да съм пръв в подигравките. Естествено, че такова поведение е самото олицетворение на малодушието. Трябва да намеря начин да бъда по-скромен. Ах, скромност!

Йозо Оба. Смейте му се. Той е гарван, маскиран като голям корморан.

Възприемчивите сред вас ще разберат накъде отивам с тези думи. Разбира се, можех да измисля по-добро име, но предполагам, че не ми се занимава. Може би бих могъл да елиминирам всички тези проблеми, ако разкажа историята от първо лице, но през изминалата пролет написах роман, в който разказвам от първо лице, така че се колебая дали е редно да пиша още един такъв, при това толкова скоро.

Освен това, ако е писано утре да падна мъртъв, кой знае дали няма да се появи един от онези, които винаги знаят всичко за всичко, някой голям умник, който ще пробута мъдрото си мнение, че ако не е разказан от първо лице, романът никога не би се получил.

И ако съм честен, това е единствената ми причина да позволя на Йозо Оба да продължи да съществува такъв, какъвто го намирате тук. Смяташ ме за странен ли? Е, приятелю, и аз така мисля за теб.