Книги на Гери дечева
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2020
Език: Български
Страници: 255
Гергана Дечева - автор
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Мариян Петров - редактор
Наталия Николова - компютърен дизайн
Година: 2020
Език: Български
Страници: 255
Гергана Дечева - автор
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Мариян Петров - редактор
Наталия Николова - компютърен дизайн
В наличност
13.50 лв
с ДДС е включено в цената на продукта]
18.00 лв
„Мутатис мутандис“ - Гери Дечева
Париж беше като ябълката в „Снежанка“ – едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата – отровна. И въпреки това животът в този град се увиваше около глезените ти като бръшлян. Стъпваш, макар и да знаеш, че може и да си останеш там. Париж беше като поръсена с роса паяжина – изумително красива, съвършена, любуваш се отстрани на изкуството на паяка, но някак не устояваш и я докосваш. И ако си муха, там и оставаш. Париж беше като бряг със златен пясък. Едва когато стъпиш в него, за да му се порадваш, разбираш, че пясъците под теб мърдат и те засмукват бързо. Дъждовните вечери щяха да бъдат все по-чести. Крачките на хората все по-бързи. Сенките – мокри и дълги. Луната – студена. Улиците – все по-празни. И всеки щеше да търси да се хване за нещо, за да избута до първите ласки на пролетта. Кой за кесията си, кой за книга, кой за дърво, за да не го отвее вятъра, кой за въже. Спасително. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си. Интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту дебелееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт.
В правото има един термин. Mutatis mutandis – след като се направят нужните промени. Колко нужни промени се бяха направили през изминалите десетилетия. И колко от тях бяха наистина нужни? И дали след всички тези промени светът беше по-удобно място за отглеждане на красота, или отново бе вкаран в играта с общ резултат нула? Когато спечеленото от един е равно на загубеното от друг? И пак вкарваме в игра нужните промени, за да излезем от общия резултат нула, когато спечеленото от едни е равно на изгубеното от други?
Илюстрации: Ирина ВасилеваИлюстрации към книгата Мутатис Мутандис