(Се)романтично с хорър елемент
Сценарий за романтично-еротичен роман за начинаещи и напреднали писачи:
1. Избери си псевдоним – нещо секси. Вероника Лейс примерно. Или Пинки Клит.
Всеки си избира какво да чете, не ме разбирай грешно. Просто ми се плаче, когато виждам какво вълнува хората, които имат хладилници и там има поне една краставица. Де за еротика, де за ядене.
Всеки си избира какво да чете, не ме разбирай грешно. Просто ми се плаче, когато виждам какво вълнува хората, които имат хладилници и там има поне една краставица. Де за еротика, де за ядене.
2. Напиши осемнадесет еротични сцени за двадесет глави (книгата не бива да отегчава като едни други тритомни еротики, с които вече сме запознати до болка (буквално). Разбира се, сексът трябва да е с много охкане, стонове, ахкане, напъни, тя винаги стига до оргазъм, той винаги я дочаква (сега, в реалния живот всички жени ще потвърдят, че такива филми няма, пък колко може да чака той… въпрос на много неща, а и на виагра в зряла възраст). Сексуалните сцени трябва да са при различни обстоятелства – в мазето с компотите, в склада за зеле, в багажника на колата, на капака на колата, на мотор, на колело, на зъболекарски стол, на Перла 05, на къра, или kura както се изписва на латиница, но никога в легло. Някои от смуканията и охканията могат да се копи-пействат, но деликатно, да не личи много. И сексуалните сцени трябва да бъдат не по-малко от седем страници, като трябва внимателно да се описва къде й е кракът, къде му е оная работа, как дъгата излива цветове по гладкия й корем, как й се извива гърбът, каква й е кожата, с какво темпо се движи, бе всяка подробност, както не я помниш от собствен опит.
3. ТЯ: млада, слаба, секси, хапе устни, умна, много умна, още по-умна, романтична, свенлива, но истинска тигрица в кревата, няма деца, няма стрии, няма бенки, няма брадавици, няма бръчка. Има: високи токове, големи цици, перфектен задник, коса, която се слага зад ушите, зад очите, зад врата, по възглавници или по тръбите на парното. Забравих да кажа, че героите се скубят, много се скубят, тя него и той нея.
4. ТЯ е или бедна, но с блестяща кариера и влага всичките си спестявания за луксозно бельо или е… е, като Анастасия. Но може да играе тенис, голф, тенис на маса, джобен тенис, бяга всяка сутрин по петнадесет километра в парка или в спортния салон. Но е добре някъде в средата на „сюжета” да се окаже наследница на богата фамилия.
5. ТОЙ: ох, тези бицепси, трицепси и други мускули. Бели зъби, бели гащи, бели секрети, бели яхти, но потъмнели очи. И уши. И черна кола и душа (травма от детството, травма в главата от ПТП, травма от друга жена, травма от зла майка или зъл баща или всичко взето накуп). ТОЙ винаги е милионер. На двайсет и нещо. И е много умен. И става все по-умен. Роден в костюм, професионалист във всички спортове. Винаги е завършил престижен колеж. Плейбой до мига, в който среща ТЯ. Не забравяй очите! Трябва да са като на Силвестър Сталоун – полузатворени, натежали от сласт, страст, или му се спи… ба ли го!
6. След като определите вида, мириса, размера, параметри, диаметри, цолове, цветове, хобита, акценти на ТЯ и ТОЙ, вече може да започнете работа по сюжета.
Срещат се: на опашката за хляб, на бензиностанцията, на гробище, на сватба, на погребение, на работа, в обществена тоалетна, в саваната, в джунглата, на Северния полюс, на изложба на еротични фотографии… Така, мястото трябва да е нестандартно, да не вземеш да ги срещнеш в някой сайт или в бар. Много тъпо.
Връзката се развива по следния начин: започват да се чукат, но се мразят. Хем им е добре до кацата със зелето, хем се мразят, защото „Това нещо на нищо не прилича”. ТЯ се пита: „Господи, защо пак го направих?” Oоps, I did it again! Той се пита: „Мамка му, не мога да я трая, но този задник… и тез цици… какво ми става? И защо ми става?” Не забравяй да споменеш около 1345 пъти, че мислят един за друг по тридесет и шест часа в денонощието.
След около седем срещи със сексуален характер, започват да си признават (пред себе си и най-вече в огледалото), че тая работа отива на зле, да си проверяват телефоните през три минути, да търсят инфо за другия из нета, да се дебнат.
Започват да се виждат съвсем случайно. Винаги на среща за набиране на средства за болните от рак деца или за някоя изчезваща муха. Тя е с братовчед си, а той е с майка си, която изглежда двадесет и пет години по-млада, защото е със сто четридесет и пет пластични операции. Той решава, че тя е с гадже, тя решава, че той е с гадже, случайно се срещат пред тоалетната и се скарват. И се изчукват на крак, след което си признават, че се ревнуват. Тя не спира да се пита: „Какво ми става? Защо постъпих така?”, а той не спира да се пита: „Какво има в тази жена, че се държа като тийнейджър?”
Сега тук трябва да се вкарат родителите на ТЯ; майката е кукувица, а бащата… там може да ползваш въображението си. А ТОЙ има един приятел, с когото споделя насъбралата се в гърдите му тежест. Не забравяй: стомасите им постоянно се свиват от напрежение, гърлата им пресъхват, сърцата им са като в центрофуга на пералня, петите им са изтръпнали, ноктите им поникват навътре, космите им се изправят, накъдрят, появява им се пърхот, излиза им цирей от притеснение, скубят маргаритки „Обича ме, не ме обича”, почват да пият от сутринта, потните им жлези работят като тези на строител в Кипър на 75 градуса жега, въздухът не им стига… бе трябва да има вълнения, много вълнения. Освен това, трябва да има диалози. Колкото по-тъп е диалогът, толкова по-романтично.
Много е важно да се отбележи, че напук на всичко и всички, ТЯ и ТОЙ се предават на химията, физиката, кинетиката, безтегловността, секретирането, триенето, търкането, анатомията, гастрономията, понеже тя може да прави сандвичи с пастет, а той – яйца с едно око. И някъде малко преди края си казват че се обичат. И всички ахкаме и охкаме. О, колко сладко!
Веднага след това следва кратък драматичен момент: примерно ТЯ чува, как той говори по телефона с друга жена и прави луда сцена, докато се разбере, че жената, на която ТОЙ е казал „И аз те обичам” е баба му, която му е оплела коледен пуловер с еленче и вълнени чорапки. Но в рамките на двадесет и две страници няма еротика. Затръшват се телефони, криене, псувни, реване пред майки, братовчедки, опити за напускане на страната, на света дори, докато… И ето идва щастливият край.
ТЯ пада от колелото си и си удря главата и й идва акълът. Но докато лежи в болница, той идва блед и брадясал и стиска ръката й. Разбира се, ТЯ е в кома за около един час, че да не бъде държан читателят в напрежение. Тогава влиза лекарят и казва, че всичко е наред, защото бебето е добре. Тя се усмихва като ангел, той като ангел хранител, понеже й слага ягодка със сметана в устата. После заминават задължително на Френската Ривиера. На яхта. И се пекат голи. И правят секс като зайци.
Може като опция да дадете картина от след две години и три деца.
Сега, въпросът ми не е защо хората четат такава литература, не. Самата аз съм превела над тридесет такива книги/бестселъри и си ги обичам.
Въпросът ми е кой ще хване да си купи книга, или да напише книга за глада.
Въпросът ми е защо аджеба търсим варианти да задоволим глада за еротика, а не намираме начин да нахраним глада за храна. Защо бе човече? Защо измисляме фентъзи, като това, което виждаме на плакатите с наредени едно до друго детски трупчета е достатъчно нереално? Защо са ви трилъри и хорър? Не ви ли стига реалността? Стига с това: „Не искам да се натоварвам.” Стиснатите очи понякога са слепи.
Преди няколко седмици в центъра на Виена спрях пред огромен плакат с дете, което спи зад една ръждясала пързалка. Под него – „Да нахраним децата на източна Европа.”
Защо има лешояди в Африка и къде ли не?
Защото умират деца? От глад, човеко.
Защо има лешояди в голямата политика? Защото има умиращи души.
Всеки си избира какво да чете, не ме разбирай грешно. Просто ми се плаче, когато виждам какво вълнува хората, които имат хладилници и там има поне една краставица. Де за еротика, де за ядене.