Английски и американски автори
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2025
Език: Български
Страници: 420
Цена 26.00 BGN / 13.29 EUR
Нова Макбий - автор
Гергана Дечева - преводач
Анджела Дечева - редактор
Шери Чапман - корица
Година: 2025
Език: Български
Страници: 420
Цена 26.00 BGN / 13.29 EUR
Нова Макбий - автор
Гергана Дечева - преводач
Анджела Дечева - редактор
Шери Чапман - корица
В наличност
Цена без отстъпка13.29 €
" ИЗЧИСЛЕНИЯ "
Нова Макбий
ПРОЛОГ
ПРАТ, ШАНХАЙ, КИТАЙ
Обмислях да започна с името си, но се оказа невъзможно. Имала съм твърде много имена. Не знам коя съм, а още по-малко знам кое име подхожда за момиче като мен. Затова ще започна с това, с което ме наричат сега.
ДабълЕйт. Като цифрите. 88.
Живея в Китай. Не, „живея“ предполага наличие на избор. Съществувам в Китай и това съществуване зависи от дарбата ми. Не вярвам в късмета, но хората казват, че го имам. Разбира се, единственото, което виждат, е способността ми да печеля милиони долари за нула време, а не постоянните бомбардировки с числа, които контролират целия ми вътрешен свят.
Научих се да как да живея с дарбата си, дори да навигирам през нея, но ако някой ми беше казал как ще се развие животът ми, щях да избера да бъда плъх из канализациите.
Майка ми, която няма нищо общо с това, което ми се случи през последните две години, ми казваше, че има причина да притежавам тази рядка дарба. Спомням си как очите ѝ блестяха ярки и светли, докато гледаше надолу към малкото ми, детско лице. „Можеш да промениш света с твоя ум, малко гларусче“.
Ако само знаеше за какви цели се използва математическият ми гений… От шок щеше да изскочи от гроба си. Но после би умряла втори път, ако разбереше какво бяха направили татко и Мара. Бих се разсмяла, ако не беше трагично – едно момиче, което може да предвиди почти всичко около себе си, освен предателството на собственото си семейство.
Напълно логично е да не съм забелязала. Обичах ги, а обичта не може да бъде изчислена или измерена с цифри. За нея е нужно доверие, крепи се на непредвидими сили, а не на солидна теория. Обичта изисква поемане на рискове. И понякога губим.
Любов, обич...според мен е по-лесно да стоиш настрана от такива неща. Хората, които не виждат света през параван от уравнения, често твърдят, че любовта идва случайно. Но случайностите са пълна глупост в моя свят от числа. Няма такова нещо като случайност. Ще прозвуча като истинска глупачка, ако кажа, че попаднах на това място по случайност.
Но числата, както и да ги смяташ, никога не могат да отговорят на въпроса, който всички си задаваме в някакъв момент, този, който прогаря сърцето ми и отваря там кратери: Защо?
Ред е единствената причина да не съм се превърнала в някоя пълна откачалка, която се клати напред-назад в някой ъгъл. Казва ми, че на всеки от нас е отредена съдба. И че изборът да тръгнем, или не, по пътя на съдбата си, също е наш.
Той също вярва, че мога да вляза в историята. Но на седемнадесет години нямам никакво бъдеще, за което да мисля, какво остава да влизам в историята.
–И какво правиш – питам Ред, – ако съдбата ти не се развие по начина, по който някога си очаквал?
Ред ме поглежда с тъмните си, пронизващи очи и казва:
–Това, цин ай дъ, вече зависи от теб.
