Дисквалифициран като човек

Японска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2022
Език: Български
Страници: 176

Осаму Дазай - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Мариян Петров - редактор

В наличност

13.60 лвс ДДС 16.00 лв

Добави

"Дисквалифициран като човек" - новела от Осаму Дазай

За бездомните кучета на литературата и Осаму Дазай като лидер на глутницата

Името на японския писател от миналия век, Осаму Дазай, стана изключително популярно след млади и по-възрастни, сред четящи и след хора, които рядко четат, покрай една от най-нашумелите в света японски продукции „Bungou Stray Dogs“ (“Литературни бездомни кучета“) адаптирана от манга в анимирани серии и в няколко филма, които вървят от 2012 година досега. Несъмнено, един от героите, Осаму Дазай, е любимец на милионната публика. Франчайзът е регистрирал продажби над 7 милиона копия от мангата, състояща се до този момент от 21 тома. Сериалът се е гледал от стократно по-голяма публика.

Осаму Дазай е пресъздаден почти идентично с образа и душевността на писателя в реалния живот и в автобиографичният му роман „Дисквалифициран като човек“, разказан от името на Йозо. Всеки, който иска да знае повече за истинския човек зад популярния образ, ще намери търсеното.

Редно е, обаче, да се абстрахираме от тази популярност на Дазай в съвременната култура и да отдадем заслуженото на творческия гений на Осаму Дазай. Името му присъства в световната литература от 1948 година и до този момент двата му романа: „Залязващото слънце“ и „Дисквалифициран като човек“ са най-продаваните в Япония и световен мащаб постижения на японската литература.

„Дисквалифициран като човек“ се счита за неговия магнум опус. Състои се от три тетрадки, които Йозо изпраща на близка приятелка, преди да сложи край на живота си.

Мрак и доста неизвестни обвиват живота на Осаму Дазай. От биографичните данни, както и от историите в тетрадките на Йозо в „Дисквалифициран като човек“ знаем, че е роден в богато патриархално семейство с почти феодални традиции, където всяка воля и желание за изява на личното „аз“ са били задушавани. Множеството травми на Дазай са нанесени в този период и остават негови демони до края на краткия му живот. Живот на самоунищожение и вина. Вината за нещо, което не е сторил, води до самоунищожение, а то от своя страна – до нова вина. Затворен в този цикъл и като резултат от страха си от хората, Дазай се определя като социален отшелник, като недостоен да бъде наречен „човешко същество“ и единствената му грешка е, че не успява да види величието си като човек с болезнена чувствителност, способен на обич, на грижа, на внимание.

Доста се спекулира около сексуалното насилие извършено върху него на много малка възраст. Случаят е споменат в тетрадките, но си остава само това – споменат, и Дазай никога не говори за него.

Ако в по-късните адаптации по живота му можем да приемем някак без особена болка депресията му, странностите му, страховете му, това не е така, докато четем тази напълно оголена изповед на един човек, който не е успял само в едно – да погледне себе си с мили и прощаващи очи.

„Дисквалифициран като човек“ е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, „приятелите“ му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат.

А те са били толкова много. Както самият той казва, „надушват самотата в теб и се залепват“. Но дори когато не ги е искал, не е можел да ги изгони и воден от чувство за вина, е изпълнявал техните желания. Във всяка афера (с изключение на един случай, описан в тетрадките), жените са го обичали заради шегите му и са предпочитали да не виждат наранената и смазана душа на Дазай.

В никакъв случай Дазай не твърди, че тежките обстоятелства в живота му се дължат на факта, че другите са виновни, а той е безгрешен. Напротив! Той поема цялата вина за всичко върху себе си.

Със сигурност животът на Дазай не е типичен за всички японски интелектуалци, но чувството за вечна изолация, гневът срещу образователната система в училище и в университета, обърканите и драматични афери с жени, нещастното и почти по недоразумение забъркване с комунистическата партия, безпаричието, пиенето и дрогата са доста характерни за много писатели от миналия век.

Не бива да гледаме на „Дисквалифициран като човек“ като напълно автобиографична книга. Тя съдържа мислите, усещанията, перспективата на Дазай, реални факти от живота му, но не разказва цялата история. Умението на Дазай да подбере само онези кадри, които биха направили един албум интересен, само онези, които имат стойност, да остави настрани пълнежа и да сложи ударението единствено върху нещата, които ще останат като усещане – в това е величието и на човека и на писателя. Дори и всяка една случка в книгата да съвпада с реален епизод от живота на Дазай, тя пак ще изглежда като албум от снимки направени на личното „аз“ през обектива на писателя и ще звучи като художествена литература и никога като автобиография.

Не можем да сме сигурни, че Осаму Дазай би бил щастлив да прочете първите ревюта за „Дисквалифициран като човек“, появили се в американската преса, след издаването на книгата на английски през 1948 година, но вярвам, че би бил благодарен. Макар че доста от критиците са били в потрес от картината на Япония, която Дазай рисува тук и в „Залязващото слънце“, всички до един признават огромното значение на произведенията на Дазай за световната литература.

Понякога западният свят се отнася с чувство на известно превъзходство, когато става дума за творба от далечни места, „но слава богу, досега никой не е използвал такива заклеймяващи епитети от сорта на „ексклузивно“, както казва преводачът му на английски Доналд Кийн, само защото творбите са от Япония, а не отнякъде по-близо до нас.

При всички положения читателят трябва да се пренесе в един друг, реално съществувал свят – Япония до 1935 година, да приеме непознати нрави, да види различна природа, която съществува само като усещания пречупени през емоциите на Йозо, да не забравя, че говорим за други времена, за различни морални стойности. Но точно тук идва и ролята на таланта на писателя – да звучи актуално след толкова много години, да поставя въпроси, свързани с отношението между индивида и обществото, да търси качествата, които ни правят „човешки същества“. Дазай винаги намира тези качества у другите, било то добри или коварни, и за жалост не ги вижда в себе си.

„Дисквалифициран като човек“ не е весела книга. Това би се досетил всеки фен на Дазай от прословутите „Литературни улични кучета“. Всъщност, изразът „улични кучета“ е употребен съвсем на място в „Дисквалифициран като човек“ и прави чест на всяка една адаптация по произведението, че успява да я интерпретира и представи по правилния начин.

Ричард Гилман в ревюто си върху творчеството на Дазай казва: „Такава е силата на изкуството – да премоделира нещо, което някои биха определили като поквара и грозота, в нещо вълнуващо, дори вдъхновяващо. Да опознаеш природата на отчаянието и да триумфираш над него със средствата, които имаш. Въображението е било единственото оръжие на Дазай.“ Аз бих добавила: и болката.

Гергана Дечева

<<< ВИЖ ВСИЧКИ НАШИ ПРОДУКТИ ТУК >>>