Простакът с интернет
Колко мило, колко сладко
е да се напрайш на батко
ако имаш малка патка,
да се направиш и на жрица,
Колко мило, колко сладко
е да се напрайш на батко
ако имаш малка патка,
да се направиш и на жрица,
че и на орлица.
В малката патка, в мазната коса, от която можеш да събереш олио за един тиган картофи и в липсата на сексуален живот се корени съвременната интернет графомания.
Простакът (било то мъж или жена) разбира от всичко.
Той/ тя:
Пише рецепти за сладки и соленки.
Пише правила за щастлив живот.
Плагиатства чужди думи.
Пише рецензии за картини, изложби, музика, книги, за които бегло е погледнал нещичко там из Гугъл.
Той е политик.
Той е войн.
И стратег.
Той е футболист, гимнастик, съдия в съда и рефер на стадиона, фотограф, компотаджия, компютърджия, историк, археолог, геолог, пророк, водач, свинар, колбасар, производител на тъъънка ракийка, механик, химик, физик, астроном. Той стана вирусолог и знае всичко за ваксините.
Той е лекар и знахар.
Той е Баш Майстора.
Той е Майстора, че и Маргарита.
Той е Маргарит, че и Маргарита.
Той е Достоевски, че и Сан Антонио.
Той е Мери Попинс и Карлсон.
Той знае 2 и 200 и че 2 и 200 прави 2200.
Той иска да живее демократично, но краде интелектуален труд.
Иска чист транспорт, редовен при това, но се стиска за билетче.
Иска голяма заплата, лае и вие за голяма заплата, но все седи на нета и пише ли пише анализи за консистенцията на изпражненията си.
Той е като песен от Евровизия – цъфне, блесне и угасне.
Той е и като маймунски задник – хемороиден.
Той е благороден, благодетелен, състрадателен и милостив, разпален като факла маха знамената на благотворителността, без да е дал една стотинка на някого без хляб.
Той пише против дискриминацията.
После мине на другия акаунт и пише „На сапун”.
Той защитава хората с различна сексуална ориентация.
После мине, та драсне анонимно „Пе’ераси”.
Той е цирей. Въшка. Хлебарка. Плъх.
Но, уви, той е и Феникс.
Той знае много езици, чел е всичко в оригинал и следи за правилния превод на всяка нова книга.
Той не гледа филми, но винаги ги критикува.
Той не чете книги, но се оплаква от цените им.
Той вее знамена за абортите, против абортите, за… против… за… против. Гласувай! Ръкопляскай… дето викаше Тошето, лека му пръст.
Той има психиатрични отклонения, но е безмилостен към психично болните.
Той може да слага плочки, но също той има плочки, бицепси, трицепси и други… цепси, а за жената – тя има големи цици, сини очи и руси коси.
Той не чука, а прави любов.
Той не прави любов, а чука „моШТно”.
Той не прави зимнина, а купува от най-доброто, ама чушкопекът не спира да пука цяло лято.
Той няма пари, но все ходи на море.
Той е грамотен, знае кога му е пълен и непълен членът.
Знае и какво е наречие.
Знае падежите в руския, френския, немския и знае и ракиения падеж, така важен за развитието.
Той смята колко взема комшията и си пие с него ракията. После седне и му драсне анонимно как жена му се чука с някой си.
Той е сила.
Той е силата, която и да имаше джедаи, пак нямаше да го сломят.
Това е.
Няма и няма да има начин да го накараш да си сложи име. Или да си сложи името под написаното.
Свят на лалугери, на плъхове, на хора с блестящи снимки, гепени от някой друг, на момичета по грозно бельо, снимани набързо в банята докато „нашти н’мъ гледът”.
Свят, в който „Дамата с кученцето” е комшийката в шест сутринта.
Свят, в който ни трябва карта, за да видим къде е Бразилия (примерно).
Свят, в който простакът чете рекламите материали от пощенската кутия, понеже са гратис.
Свят, в който книгите се купуват според цената разделена на броя на страниците.
Свят на заимствани мъдрости, красота, чувства, живот.
Хиляди квадратни километри престорена шарения. А като свалиш очилата – сиво, сиво, пепеляво. Тук-там някое останало дръвче. Ама и то е на път да загине в плевелите. Или да обира гръмотевиците.
Простакът с интернет е един „назадничав елемент”. Хаха. Да уточня: хем гъз, хем дърпа другите за гъза.
Простакът с интернет е нашето бъдеще.
Да ви е честито, другарки и другари.
Урааа! Да живей!
Страшно е, нали?
Няма коментари