What to expect in the beginning of 2022
„Цветно“ - Ето Мори
Една от най-продаваните и търсени японски авторки за последните двадесет години, Ето Мори става известна след излизането на анимето по книгата – един от редките случай, когато книгата е по-добра от екранизираната версия. Книгата засяга проблеми, които са особено актуални днес за младите хора. Ето Мори буквално ни хвърля в живота на едно объркано, тъжно и изплашено четиринадесет годишно момче. Мистика премесена с реалност, която удря шамар на големите и ги кара са спрат и да се замислят. С над пет милиона копия продадени само за последните две години, „Цветно“ е сред класиките в жанра. Специално за българските читатели, Ето Мори отдели време за интервю, което може да намерите в „Интервюта“
" The Setting Sun "
novel by Dazai Osamu
Published in 1947 as Shayō. It is a tragic, vividly painted story of life in postwar Japan.
The narrator is Kazuko, a young woman born to gentility but now impoverished. Though she wears Western clothes, her outlook is Japanese; her life is static, and she recognizes that she is spiritually empty. In the course of the novel she survives the deaths of her aristocratic mother and her sensitive drug-addicted brother Naoji, an intellectual ravaged by his own and by society’s spiritual failures. She also spends a sad, sordid night with the dissipated writer Uehara, and with him she conceives a child in the hope that it will be the first step in a moral revolution.
" No longer human "
novel by Dazai Osamu
„Убий приятелите си“ - Джон Нивен
Ако харесвате „Трейнспотинг“ и „Американски психар“, това е книгата за вас. Джон Нивен е известен с изумителното си чувство за хумор. Грубо, без да захаросва нещата, в „Убий приятелите си“ Нивен ни връща в музикалната индустрия от 80-те и 90-те, където самият той е работил за кратко. Разказано от първа ръка, с козметични промени в имената на световноизвестни музиканти, читателят вижда другата страна на монетата на славата и цената на успеха. Нивен има уникалния дар да създаде образа на едни от най-неприятните антагонисти в съвременната литература, но чувството му за хумор не дава шанс и време на читателя дори да се шокира. Някак се смееш, дори когато не искаш да се смееш. Според Ървин Уелш, това е „най-добрата книга в английската литература, след „Трейнспотинг“.
„Твоето име“ - Макото Шинкай
Популярността на „Твоето име“ не може да се определи в цифри. Феновете на анимето „Your Name” са милиарди, следователно романът, по който е създаден филмът се радват на лоялността на милиони почитатели по целия свят. Едва ли замислена като романтична, тази история с малко мистика и щипка фантазия предлагат една машина на времето, но не напред или назад, а някъде в средата, в секундите, в които пада здрач. Само тогава едно момиче и едно момче ще могат да се срещнат. Повече не бива да се разкрива от тази прелестна история, за да има изненада. Прекрасно, емоционално преживяване, което звучи прекалено реално, за да е само мистика.
„Пет сантиметра в секунда“ - Макото Шинкай
Това е скоростта, с която падат цветовете на цъфналите черешови дървета. История в три части за първата голяма любов и какво се случва с нея, когато пътищата се разделят. Повече за многобройните награди на книгата и на филма ще научите с излизането й на пазара и от интервюто с Макото Шинкай.
„ The grave of fireflies “ - Akiyuki Nosaka
Wartime Fairytales
За автора и за забравените уроци на историята
„Все още не мога да изляза от опожарените развалини“ Акиюки Носака, 2014 година.
Акиюки Носака е японки писател, публицист, музикант, и политик. Роден е пред 1930 година и преживява унищожаването с напалмови бомби на родния му град Кобе, по време на което са убити майка му и баща му. Сестричката му загива скоро след това от глад. Тези въздействащи истории, разказни като приказки, са почти изцяло автобиографични и вдъхновени от преживяното преди капитулацията на Япония на петнадесети август 1945 година. Носака е бил едва на петнадесет години.
„Гробът на светулките – приказки от военни времена“ е вдъхновена от спомените на Носака. Съдбите на героите са най-искрената молба за мир, но и укор, разочарование от политиците, които тръгват на война и жертват милиони невинни животи, уловени в хаоса на събитията. Невинните, малки и големи, войниците от едната и от другата страна на фронтовата линия, те всички са жертва на жестокостта, безразсъдството и алчността на малцината. Нито една друга книга не заклеймява войната така, както „Гробът на светулките – приказки от военни времена“.
Носака не застава на ничия страна. Той вини всички, които се изправят с оръжие срещу друго същество, било то човек или животно, вини манипулаторите, заклеймява лъжите в думите на политиците.
Япония е била изравнена със земята и невинните хора плащат данъка вместо своите управници. „Много гладни хора се появяват в тези разкази. Вероятно е имало и заоблени, но те не се виждаха сред обикновеното население.“ Цялото безсмислие е изобличено по един не толкова шокиращ начин, а по-скоро с цялата болка, която младият Носака преживява със семейството си, а след това и без него, както милиони други в Япония и по света по това време.
Самотен кит, който брани с живота си своята любима от торпедата в океана.
Майка, която спасява детето си от пламналите край тях дървета със сълзите си. Вълчица, която намира и се грижи за изоставено човешко дете.
Човек, който жертва себе си, за да спаси обречения на смърт слон от зоологическата
градина.
Деца, които правят балони-бомби.
Момчета под осемнадесет години, изпратени на камикадзе мисии.
Американски военнопленник, който намира топлинка в компанията на японско момиченце останало само след бомбардировките…
Историите могат да разбият сърцето на читателя, но греят с една постоянна светлинка – надеждата, че любовта във всички нейни измерения, е дала покой на милиони самотни и отчаяни души. И молбата – не забравяйте историята, за да не я повторите. Научете се от нея.
Разказите на Носака започват да излизат в списания, а през 1967 година са събрани и издадени като сборник. Те са и основата, на която е създаден един от най-силните анимирани филми за всички времена „Гробът на светулките“, който е и на десет място сред петдесетте най-велики филми за войната в класацията на „Тайм Аут“. Носака печели престижната награда „Наоки“ през 1967 година и дори след прекаран сърдечен удар през 2003 година, продължава да пише до смъртта си през 2015 година.
През декември 2021 година, при отбелязването на годишнината от смъртта на Носака, съпругата му съобщи изключително щастливата за нея новина, че разказите на съпруга й ще достигнат и до българския читател, отдавайки цялото си уважение към българския народ и четящите хора.
Дано това изумително преживяване отвори сърцата за любов и разбирателство, за красотата на света, която присъства в разказите като опияняващ носталгичен аромат, като ослепителни, пронизващи сърцето цветове.
Гергана Дечева
„Хотел Морал – Маратонът на марионетките“ - Гери Дечева
Трагикомичната история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии за еротично списание. Историята е в наши дни, но минава през 1960 и 1977 година комунистическа Германия и Чехословакия, през Аруба 1977, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, както и образите на някои от персонажите в книгата имат своите прототипи в реалния живот, без да са фокус в книгата. Блубел е изправена пред най-неразрешимата дилема в живота си.
What have we been doing so far
„Мутатис мутандис“ - Гери Дечева
Париж беше като ябълката в „Снежанка“ – едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата – отровна. И въпреки това животът в този град се увиваше около глезените ти като бръшлян. Стъпваш, макар и да знаеш, че може и да си останеш там. Париж беше като поръсена с роса паяжина – изумително красива, съвършена, любуваш се отстрани на изкуството на паяка, но някак не устояваш и я докосваш. И ако си муха, там и оставаш. Париж беше като бряг със златен пясък. Едва когато стъпиш в него, за да му се порадваш, разбираш, че пясъците под теб мърдат и те засмукват бързо. Дъждовните вечери щяха да бъдат все по-чести. Крачките на хората все по-бързи. Сенките – мокри и дълги. Луната – студена. Улиците – все по-празни. И всеки щеше да търси да се хване за нещо, за да избута до първите ласки на пролетта. Кой за кесията си, кой за книга, кой за дърво, за да не го отвее вятъра, кой за въже. Спасително. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си. Интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту дебелееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт.
В правото има един термин. Mutatis mutandis – след като се направят нужните промени. Колко нужни промени се бяха направили през изминалите десетилетия. И колко от тях бяха наистина нужни? И дали след всички тези промени светът беше по-удобно място за отглеждане на красота, или отново бе вкаран в играта с общ резултат нула? Когато спечеленото от един е равно на загубеното от друг? И пак вкарваме в игра нужните промени, за да излезем от общия резултат нула, когато спечеленото от едни е равно на изгубеното от други?
Илюстрации: Ирина Василева„Амантес аментес - Гери Дечева
Мирабел беше като зелена трева за добитъци, като магнит за чукове, като психиатрия за психопати. Направо се лепяха по нея като филия за под. Изобилието от депресирани, биполярни, бивши наркомани; гениални, но откровенно откачени психари; мъже с его колкото вселената и така нататък; я беше превърнало в специалист по доста психиатрични отклонения и тя с настървеност вървеше към следващия боклук с надеждата да намери в него диамант. Докато попадна на стара снимка от 1966 на непознати хора, която я метна чак в 1930 година, през поколения, мистерии и уникални човешки съдби - красиви и чаровни по един “винтидж” начин, така оплетени и вълнуващи, че Мирабел успя да премине през Перу и Чили, Русия, Мароко, Швейцария, Виена и къде ли не, за да разплете престъпления, наказания, липса на гордост и предразсъдъци, всички оплетени конци...по нейния си начин - не много скопосано, но почти резултатно.
Amantes Amentes - Geri Decheva
Mirabelle was the green grass for brainless male cattle, a psychiatric ward for psychopaths. These manly individuals were drawn to her like flies to a piece of shit, which she wanted to believe she was not. The abundance of alcoholics, depressed, bipolar, former or current junkies, geniuses with a few unscrewed nuts, total psychos, men with egos as large as the Universe, and so on, had contributed to her specializing in many psychiatric disorders, which needed prescription pills. Yet, she marched on to the next piece of junk in the hope of finding a diamond, till she came upon an old photo from 1966 of people she didn’t know, but that photo threw her back to 1930, generations ago, through mysteries and unique fates – beautiful, charming in a “vintage” kind of way, tangled and exciting. Mirabelle managed to go through Peru and Chile, Russia, Morocco, Switzerland, Vienna, to solve crimes, punishments with no pride and no prejudice, in her own way – not quite tactfully and almost successfully. Artistic cover: Daniel De Luise Photographs by: Wolfgang Krasny Illustrations: Irina Vasileva
The Blue Forest - Geri Decheva
One day as it was floating here and there, the Little Curious Glass Lantern stopped mid-air above a forest all in blue. The Blue Forest it was called, that is the truth. The heating sunny rays were weaving some enchanting nets. The wind was laying soft leaf beds for rest. Who the Lantern saw and who it met? What stories did it write in blue and white? Why did it stay so long, what funny creatures did it meet?
It’s about to tell you in a story short, but so, so sweet.
Featuring the following individuals:
Mummy Bunny and her four bunnies; the crows Lilly, Vlad and Melody Crowey-Soprano; the foxes Foxy and Fox Muzzleperk; the owls Cara and Sage Abacus; the cat and the forest doctor Doc Soothman, the vegetarian wolf Lonely Lonesome McLettuce; the storks Sourire and Marie; the chickens’ family O’Brainies and the hen Mimosa O’Brainy; the poetic weasel Lizzie-Weasie; the crab Captain Pincher; the Chinese hares Moun Tsoun and Tsoun Moun; the sheep and hairdresser Mrs. Curly Rufflelock, the ant family the Busters; Doctor Cuckoo – a cuckoo; the bears Sweetsons, and the rest? All in good time, all in good time J
Illustrated by: Irina Vasileva
Синята гора - Гери Дечева
Един ден както си летеше и слънцето край него ярки мрежички плетеше, Любопитното стъклено фенерче най-случайно в Синята гора попадна. Какво видя? С кого се запозна? Какви истории записа, че чак се застоя и се улиса, ще ти разкаже ето тук накратко, а то умее да разказва толкоз сладко
С участието на следите персони:
Мама Зайка и четирите й зайчета; враните Лили, Владо и Песнопойка Граклови-Сопранови; лисиците Фокси и Фокс Муцункови; бухалите Буби и Мъдрослав Пресметкови, котаракът-лекар Док Болишапков; вълкът вегетарианец Единак Единаков Марулков; щъркелите Щрак и Марийка; кокошките Пипеви и Мимоза Пипева; невестулката и също поетеса Неви; овцата-фризьорка Разрошикъдрева, семейството на мравките Носачеви, китайските зайци Цун Мун и Мун Цун; ракът Капитан Щипков; кукувецът и доктор по болести незнайни Кукуварски, мечките Сладкоедеви, а останалите… всичко с времето си
С прекрасните рисунки за оцветяване на Ирина Василева:
https://www.facebook.com/irina.vasileva.142240
Аудио драматизация:
https://www.storytel.com/bg/bg/search
Оранжевата гора - Гери Дечева
Лято бавничко пристъпва. Пролетта почти е спомен, лекичко отстъпва. В Синята гора неща се случват – весели и драматични, динамични и комични. Как оранжева гората стана? Защо са всички будни отзарана? Какви геройства, пакости, бели направиха децата, че и големите дори? Как с нови обитатели гората се сдоби? Защо оранжеви фенерчета премигват? Любопитното стъклено фенерче тук ви смигва. За всичко туй ще ви разкаже тук накратко, а то умее да разказва толкоз сладко…
С участието на следните нови персони ( за старите се знаете от „Синята гора“): Берта Жилкова – оса, Пипалков – паяк, Грациел Копитков – елен, Бонита Копиткова – сърне, Кати и Ричка – катерички, семейство Фенерови – светулки.
С прекрасните рисунки за оцветяване на Ирина Василева:
https://www.facebook.com/irina.vasileva.142240
Аудио драматизация:
https://www.storytel.com/bg/bg/search
Закови деня - Гери Дечева
Ентусиазмът, с който гледам на остатъка от деня,
е равен на този в погледа на умряла риба. Всеки ден. (март 2021 – януари 2020).
Дневниците на една българка в чужбина по време на новото „нормалко“. Смешни
истории, тъжни истории или просто приказки с приказните колажи на Ирина
Василева
https://www.facebook.com/irina.vasileva.142240
True Blue - Claudine Snell
This
fabulous story takes the reader to Australia and follows the life of young
Maddie who moves there from England with her mother at a very young age.
Australia 60 years ago is a place you will find totally fascinating, but for
Maddie it was a challenge from the very start to the very end almost 45 years
later when she leaves love, friends and all she had known in search of what she
never had in her emotional and difficult life. Explore Australia through the
eyes of Maddie. It would have been a fairy tale if it wasn’t for the mind
blowing crash with reality.
Един ден аз говори красиво - Седарис
Бестселър No: 1
„Несравнимо и единствено по рода си
съвършенство в света на хумора и сатирата, на фона на което Уди Алън звучи сухо
и еднообразно, а Оскар Уайлд е скучен.” / Обзървър
Добре дошли в изумителния
свят на най-известния и търсен американски хуморист Дейвид Седарис, свят в
който изучаването на френски език, както и самият живот, са описани
едновременно с чувство на възхищение и отвращение, със смесица от радост и
сарказъм.
„Детегледачката от Италия се опитваше да отговори на въпроса на учителката,
когато беше прекъсната от вика на мароканката:
– Извинете, но какво е Великден?
Учителката подкани останалите да ѝ обясним.
– То е един купон за малкото момче,
който него се нарича себе си него Исус и… о, мамка му!
– Той се него се нарича себе си Исус и един ден той умирва на две… клонки…
от дървесина.
– Той умирва един ден и тогава
той върви над моята глава да живее с баща ти.
– Той поносвал на него себе си дългите косми и след като умирвал, първия
ден се върна да каже „здрасти“ на народите.
– Той добър Исусът.
– Той правя добрите неща и на
Великден ние да бъдем тъжни, защото някой го накарва да умирва днес.
Част от проблема беше свързан естествено с речниковия ни запас на френски.
Обикновени думи като „разпятие“ и „възкресение“ бяха извън обсега ни. Изправени
пред предизвикателството да обясним същността на християнството, ние направихме
това, което всеки уважаваш себе си човек или група от хора биха направили –
заговорихме за храна.”
„Вероятно най-остроумният и забавен
наблюдател на човешките слабости на нашето време. Творчеството му е едно от
онези неща, към което развиваш сериозна зависимост.” / Таймс
„Истински диамант в света на
комедията. Ако можеше наистина да погледнем на собствения си живот от този смешен ъгъл!” / Дейли Мейл
„Дейвид Седарис е като зарядно
устройство за усмивка.” / Индипендънт
„Болезнено смешно” / Армистед Мопин
Къщата на светулктие - Вирджиния Блак
Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между двата свята.
***
Всяко дете идва на този свят с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно. Защото нямат. После, когато тръгнат на градина и на училище, им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът ги прегази и им бутнат една алгебра и геометрия и устройство на скелета на мравояда, докато учиш, някой (или всички в съюз) са ти гепили боичките. После, като помъдрееш малко, ревеш „Къде са ми боичките!”, но и ти като съвестно зъбчато колело свиваш тези на детето си. Така е в повечето случаи. Но ако си хитър, можеш да си ги скриеш още като малък и да излъжеш „А, аз вече ги хвърлих и съм достоен член на… (попълва се по избор)”. Аз очевидно бях скрила моите, но бях забравила къде, понеже по природа съм ужасно разсеяна.
(С)цената на светулктие - Вирджиния Блак
В „(С)цената на светулките“ читателят ще види героите от „Къщата на светулките“ през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Представени в една съвсем различна светлина, те търсят, а някои дори имат отговор на простичкия въпрос „Подменя ли се любовта?“ Пък било то и любовта към шоколада.
***
Ана заподскача и запляска с ръце.
–Ми така кажете бе, значи щом боли, слагаме лейкопласт и един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на пръстчето – и хукна към къщата.
–Ще е голяма опашка – каза Теменужка, подбутна Бянка и смигна на Фреди да се разкара. Той грабна слънчогледа и запя:
–Хризантеми, мои хризантеми, що ви люби тъй дъжда?
–Това е слънчоглед, Фредерико – подвикна Станзи.
–Да, знам, ама няма песен за олио още, освен някоя лигня от Брилянтин.
Останахме сами, тя и аз. Бях изписал хиляди, милиони думи за любовта, а една не се сещах. Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето
Хотел Алберта - Вирджиния Блак
Хотел Алберта е направен от тухли. Всяка тухла е история, всяка история – тухла. Тухлите са с големи дупки – едра плетка един вид, за да може ако някой иска, да избяга. Има си Бар Лате, Кухня, Килер, Общ план за евакуация, Забавления за влюбени, Интернет кафене и зала за развлечения, Библиотека и „Читалище Свърталище”, Стая за златната възраст, Клуб за анонимните …ици и Клубове по интереси, Детски кът (доста голям), Зоомагазин, Лекарски кабинет за тези, които искат да се научат как се пръцка звезден прах, има Подарък от Хотела и „Книга за мнения, оплаквания, препоръки”. Също така е включена секция Транспорт – за удобно предвиждане ако някой иска да разгледа папратите из блатото. Някои от историите са писани преди шестнадесет години, някои преди месец. Повечето са субективни. Всички са преживени. Някои са смешни с лек… туист. Други са тъжни, пак с лек… туист. Агейн. Някои ще те ядосат, други може би не чак толкова. Някои ще ме обикнат, други ще ме мразят (да идват, готова съм). Някои са шарени, други черно-бели с уклон към черното, но пък малкото бяло е ослепително.