ASAP - Акси О - Рецензия - Пепърмил Букс

ASAP

Корейска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2024
Език: Български
Страници: 352

Акси О - автор
Гергана Дечева - преводач
Харпър Колинс - дизайн на корицата
Василена Василева - редактор

В наличност

18.70 лвс ДДС 22.00 лв

Добави

Истината за К-поп културата

От мое име и от името на целия екип на „Пепърмил Букс“ изразяваме нашата човешка позиция с издаването на „ХОХО“ и „ASAP/ Възможно най-скоро“ на Акси О. Ние дълбоко ценим таланта на К-поп идолите, на всички тези момичета и момчета, но сме категорично против начина, по който музикалната индустрия и някои от феновете ги третират. Ние искаме тези млади хора да останат физически и психически здрави и честно казано… живи. Надяваме се това да искат и техните лоялни фенове.

С двата си романа „ХОХО“ И „ASAP” Акси О много леко повдига завесата към истината за живота на К-поп идолите, но не онази красивата и лъскавата, а другата, за която все още много се мълчи. Лично за мен хубавото в тези книги е именно това – колко реалистично е представен фонът, на който се развиват две невъзможни романтични връзки. Това важи с още по-голяма сила за „ASAP/ Възможно най-скоро“, понеже историята е разказана през погледа на Сори – момиче израснало под бдителното око на обществеността и под фотоапаратите на папараците.

Да, досетили сте се, че това е историята на Сори и Натаниел година след събитията в „ХОХО“. Джени и Джейу отново са тук, но като по-далечно присъствие, а сега на преден план излизат и герои от „ХОХО“, за които знаехме по-малко.

Причината за предишната раздяла на Натаниел и Сори, както знаете от „ХОХО“, е натискът на звукозаписната компания, страхът от скандал и от омразата на публиката. Това може да ни се стори странно, но корейската публика обича своите идоли такива, каквито им ги предлага компанията – необвързани, но напълно чисти, принадлежащи на всички, но не и на себе си. Тези причини са същите и сега.

В „ASAP“, за мен лично остана горчивото усещане – колко гнусен може да бъде един бизнес за милиарди, колко игри се играят, колко важни хора има намесени, невидимата и често пагубна ръка на феновете, анти-феновете (да, има и такива), на социалните медии, на хора, които не могат да изпеят една нота, но опъват конците на хиляди съдби. И голямото премълчаване на истините, изкривяването на фактите, манипулирането на общественото мнение и обратно – влиянието на общественото мнение. Голяма част от тези истини са казани в „ASAP“, но това е романтична история и следователно много от тях не са споменати. Книгата е по-скоро пожелание за едно различно бъдеще за тези млади хора, а дали такова ще има, никой не може да каже. Ако самите изпълнители не могат да променят нищо, то те имат фенове, а без феновете тези компании са обречени. Затова казвам, че една промяна в посока към по-добро, зависи от феновете, които наистина милеят за идолите си.

Направих много обширно и внимателно проучване по темата и мога да систематизирам тези истини, някои от които, но далеч не всички, ще видите в самите книги:

Заробващи договори от много ранна възраст (10-13 години), наричат ги „робски договори“ и често са до гроб, като компанията може да те изрита по което време си иска и после си обект на всеобща подигравка.

Тренировки по цял ден с години в името на малкия шанс да станеш идол. Сън по няколко часа на денонощие.

А тези, които станат идоли, после биват допълнително заробвани, за да върнат инвестираните в тях пари за обучението им. Иронията е, че когато купувате техните албуми и ходите на техните концерти, те самите не получават нищо. В най-добрия случай, и то след три или четири успешни години, могат да започнат да получават 10% от приходите от работата си.

Ако компаниите не харесват нещо в начина, по който изглеждат, идолите са задължени да си направят пластични операции. Е, не точно задължени, но им се намеква, че има и други. Коси, носове, крака, уши, болезнени операции на брадичката – всичко се сменя, докато вече не си ти. Това се отнася най-вече за момичетата.

Нямат право на връзки, на личен живот. Всъщност нямат свой живот, а в последните години някои нямат живот. Буквално. Не могат да имат приятели от други компании. Всъщност… не могат да имат приятели извън групата.

Всички от групата живеят заедно (в един апартамент) и си помагат, когато припадат на сцената – нещо, което всеки е виждал. И те са си единствената опора. Наистина единствената. Компанията иска да си на сцената утре и да пееш и скачаш.

А те припадат – от изтощение и от глад, заради корейските стандарти за красота. Момичетата трябва да са между 42 и 50 килограма в зависимост от ръста си, а момчетата около 75. Триста калории на ден? За какво по-напред? При това изтощение?

Казваш каквото ти кажат, гледаш там, където ти казват, ако си гей, криеш. Ако харесваш някого, криеш.

И сега идва хейът на фенове. Макар че по-голямата част от тях ги поддържат и обичат истински, не малка част ги намразват, ако не дай си боже обявят, че имат връзка. Омразата се превръща в систематичен тормоз в интернет и е с нечувани мащаби. Феновете са виновни за вече многото самоубийства сред тези прекрасни и талантливи млади хора. Тук ще ми трябва много време да изброя и примерите за опити за посегателство върху живота на не малко идоли от страна на яростни фенове, които си мислят, че имат правото да диктуват живота на идолите си.

Задкулисни сделки, политически игри с деца, които носят много пари за всеки, но не и за себе си, защото връщат на компаниите.

Папараците, клюките, не бъди приятел с този или онзи, не излизай никъде.

От тоалета на летището, до тоалета за бягане – не си ти.

Бъди секси, бъди всичко, което не си. Не бъди себе си.

А единствената ти вина е, че си искал да пееш и танцуваш. И че си имал наивни или прекалено амбициозни родители. Освен, разбира се, ако не си дете на някой от спонсорите, защото само тогава си човек и те третират като такъв, и те правят звезда, нищо че не можеш да пееш.

Зад перфектните лица, изумителни таланти и прекрасни гласове стои една машина за пари и една не рядко озверяла тълпа, която иска парче от теб. Буквално.

А те наистина са перфектни, невероятно талантливи, толкова са мили и ми е толкова мъчно.

Чест прави на Акси О, че повдига завесата на тази индустрия и със сигурност книгите ѝ не биха били публикувани в Корея.

С това не казвам, че всички фенове са така, напротив, но минете само да прочетете коментарите под някои от клиповете. Ще ви се изправи косата от това колко ненормални хора има по света, които не искат да приемат, че един идол е предимно човек и че той не принадлежи на тях, а най-вече на себе си.

Обичайте идолите си, подкрепяйте ги, не ги мразете, че не са само ваши, защото само те, дълбоко, много дълбоко е себе си, знаят кои са и какви са копнежите им. Със сигурност основното е да се наспят, да се нахранят, а не да отговорят на милиардите писма, на които отговарят други хора под диктовката на трети, а и тези писма и подаръци не им се дават, ама наистина. Има начини светът да промени това.

Гергана Дечева