Из аналите на историята
Човечеството винаги е било скептично настроено, когато стане дума за нещо ново. И в повечето случаи с право. Ние не сме свидетели на времената на Галилей, който е завършил живота си с думите „И все пак тя се върти!“, но поне сме чували, нали? Или? Нека останем в контекста на историята и извън контекста на новото сега и се запитаме защо и с какъв аргумент Европа е протестирала толкова много срещу чадърите. Първият човек, който е извадил чадър на улицата в Англия е бил замерян с боклук и линчуван. Едва век и половина по-късно, когато чадърът се появява в модните списания, хората го приемат и днес почти няма човек без чадър.
Кафето среща още по-ожесточена съпротива в Европа. Първоначално заклеймено в Европа като нещо, което води до ужасни болести, то се е пиело тайно. Кафенетата са били определяни като публични домове, а противниците на кафето са разпространявали теориите, че то напива като силен алкохол. И са останали в историята с лошо.
Електрическата крушка. Едисън се е изправил срещу маси хора, които са искали да се държат за свещите и са вярвали и са се надявали, че крушката няма да успее и ще си останем на добрите стари свещи и на казана на огъня в двора. Но нима и сега не е възможно? За който има двор?
Компютрите. Със сигурност това, което е абсолютна необходимост днес, беше посрещнато с враждебност и недоверие от хората по света, с протести от страна на по-старото поколение, които се стискаха за „Това се търси в речника или във вестника.“ И е така, и всеки може да избере дали да потърси информацията си в учебник или да изпрати пощенски гълъб вместо имейл. Уви, за пощенските гълъби може днес да има проблем, защото защитниците на правата на животните…
Самолетите. Поредното ново, което изправя човечеството на нокти. „Имаме крака и коне, магарета и аз не искам да ходя никъде.“ Естествено, избор е на всеки да пътува както иска. Никой не спира желаещите да препускат между градовете с кон или каляска, нито да ходят пеша. То е и здравословно. Но не всяко разстояние днес може да се мине с каруцата. Или?
Сапунът. Колко е било трудно на хората да приемат, че нещо, което се ползва за пране на мръсни дрехи, може да се използва и за миене на ръце. Противниците на сапуна гръмко са твърдели, че по сапуна остават мръсотии след прането и как може да се мие тяло с нещо, което вече е полазено от телесни отпадъци. Ето въпрос за размисъл: мърси ли се сапунът? Едва през първата световна война хората започват да си мият ръцете със сапун редовно. Дифтерит и тетанус вземат милиони жертви, повече от двете световни войни взети заедно.
Недоверие към такситата, към аспирина, към фотоапаратите, към телефона, колелото, хамбургера, към всичко, което не е било познато.
Едрата шарка. Над 300 милиона загиват от едра шарка и то само от началото на 20 век. С появата на ваксината срещу едра шарка („жива ваксина“) започва и глобалния протест на хората срещу посегателството върху тялото им и избора им на начин на живот. Протестите са били ожесточени. И докато лекарите са ваксинирали, други са се вдигали на бунт. Ваксината против едра шарка (при която е смъртоносна e около 40%) се налага като задължителна и бунтовете продължават. И така до 1977, когато едрата шарка е напълно изкоренена и заличена.
Гледането на детето от майката. В средновековието се е считало, че добрата дисциплина на детето се състои в отделяне на детето възможно най-бързо. Не е било препоръчвано дори самото кърмене. Имало е кърмачки. Аристокрацията са давали децата си на гледачки и са ги виждали за по няколко минути на ден, за да не ги глезят или са ги изпращали директно в провинцията. Бедните са нямали тези привилегии и са отглеждали децата си в близост, но дори сред тях детето е трябвало да се обръща към родителите си в официална форма и да говори само когато му се даде думата. Боят е бил приета и широко аплодирана възпитателна мярка. Кой как си гледа детето днес, си е негова работа, но после тези пречупени и смазани деца стават родители също.
С особен апломб се приема въвеждането и после широката употреба на електрическия стол като хуманна алтернатива на бесенето. Хуманна. Но пък намаляването на броя на бесенията и окончателното забраняване на бесилките става около 1960 година миналия век и хората са огорчени, защото… зрелищата свършват след като толкова векове са носели радост и повод за празник за всички.
Узаконяването на хомосексуалността като криминално престъпление и прилагането на електрошокова терапия остава официално до 1967 година и продължава неофициално много след това, но обществото е твърдо против спирането на лечението на това „заболяване“ и десетилетия след това и в някои страни и до днес има нации и общности, които са за продължаването на експерименти и третирането на тези хора като луди.
Списъкът е притеснително дълъг. Дали пък “Panem et circenses” – „Дай на хората хляб и зрелища“, фраза произнесена от римския поет Ювентал, не е в пълна сила и днес? Мръднали ли сме от Древен Рим?
Само историята може да каже кои човешки изобретения са си стрували борбата и за кои трябва да се засрамим пред бъдещите поколения. И неща, които са били нормални за времето си, са се доказали като грешни. И обратното разбира се.
Проба-грешка, проба-грешка.