Симулации - Нова Макбий

Симулации

Английски и американски автори

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2026
Език: Български
Страници: 430
Цена 29.34 BGN / 15.00 EUR

Нова Макбий - автор
Гергана Дечева - преводач
Анджела Дечева - редактор
Шери Чапман - корица

В наличност

15.00 €

" СИМУЛАЦИИ "

Нова Макбий

Глава 2

ПРЕДИ РОБОТИЗИРАНИЯТ ГЛАС ДА УСПЕЕ да изрече някое неясно предупреждение, крещя:

– Кой си? Какво искаш? Защо ми се обаждаш?

Чувам познат, дрезгав смях:

– Може би съм малко старомоден, но мислех, че момчетата се обаждат на момичетата си, особено когато не са се чували от няколко дни, Беля моя – казва Кай. Звучи весел, забавно му е.

Въздъхвам с облекчение. И от изненада.

– Съжалявам. Не беше за теб. – Моментално се успокоявам. Гласът му, както винаги, има утешителен ефект върху мен, макар че новата му работа не е точно безопасна.

– Не е било за мен? Какво става? Да не би някой да те заплашва? – пита той и веднага звучи крайно сериозно.

Каня се да отговоря, когато ми просветва.

– Чакай, защо ми се обаждаш? ЧГС казаха да не се свързваш с мен по време на мисия. Не е безопасно. – На заден план се чува рев на мотоциклет и няколко клаксона. – И не ми казвай, че говориш, докато караш. Полудял ли си, Кай?

– Не повече от теб, Беля моя.

Чувам го как форсира двигателя.

– Казах ти, че вече не можеш да ме наричаш „Беля“. Сега имам крайно нормален и ужасно скучен живот.

Като оставим настрана симулациите и все по-нарастващото ми желание да правя нещо различно.

Кай се смее.

– Няма да ти мине номерът. И двамата знаем, че това никога няма да е вярно. За мен ти винаги ще си Беля. Беля, от която никога не искам да се отърва. И затова и в момента рискувам с този петминутен разговор. Ако Бай разбере, ще ме убие.

– Не губи работата си заради мен.

– Никога няма да разбере. Купих телефон за този петминутен разговор, защото ми липсваше. В него няма нищо, което може да се проследи, и ще го унищожа в момента, в който затворим. Сега, мога ли вече да говоря с приятелката си?

Представям си самонадеяната усмивка на устните му. И ми липсва толкова много, че боли.

Напълно съм наясно с рисковете в новата му работа. Откакто Кай помогна в разследването на случая с Мадам в Китай, започна да работи мечтаната си професия в ЧГС и се обучава, за да стане част от новия им изпълнителен екип. Но след първата му мисия, хакерът ме предупреди за него.

Концентрирам се върху шосето, макар и все още много объркана, и питам:

– Как е животът там, където си?

Минаха седмици, откакто се видяхме за последен път. Честно казано, раздялата ме убива. Вече прекарах толкова много време далеч от хората, които обичам, и наистина, ама наистина не ми харесва, че не сме в една и съща страна. С Кай тъкмо се учехме как да бъдем двойка – без напрежение, кодови имена и тайни операции. Сега той има работа, която го завлича нанякъде за седмици наред, а аз съм заклещена тук, ритам камъчетата по плажа, опитвам се да отгатна на какво разстояние и с каква скорост ще се приземят, и се питам още колко време ще мине, преди да му разрешат да се качи на самолет, за да дойде да ме види. След като тази му задача приключи, трябва да обсъдим какво ще правим оттук нататък.

– Сухо е. Това е всичко, което мога да ти кажа. – Той въздъхва дълбоко. – Ако разполагаше с твоята… – спира се и веднага се поправя: – Ако беше тук, досега щяхме да сме разрешили този случай.

Не мога да пренебрегна факта, че Кай почти каза „твоята дарба“, но не го виня. Аз мисля по същия начин. Сега, когато знам, че способностите ми все още са тук, в подсъзнанието ми, и че просто са заровени дълбоко в мен, възстановяването на дарбата ми да изчислявам е основният ми приоритет.

– Не върви добре, а?

– Ако питаш мен, преследваме грешното нещо – казва той. Звучи раздразнен. – Но имам следа и сега отивам да я проверя.

В гласа му ясно се долавя онзи тон, който подсказва, че е намислил някоя пакост. Затова и е толкова ценен за екипа им – Кай мисли нестандартно, извън рамката, и не се страхува от нищо. Той е човекът, който ме последва в лапите на Мадам, в ямата на „Голдън Али“ и подземното царство на Кинг. Но в момента това не ми носи никаква утеха. За миг разбирам страховете на баща ми.

– Кай, моля те, бъди внимателен.

– Толкова лесно ли загуби вяра в мен? – пита той и се смее.

– Изобщо не съм губила вяра. Просто искам да си в безопасност.

Първия път, когато Кай се върна от мисия, отказа да говори с мен по видео чат. По-късно разбрах, че е бил със счупен нос, няколко счупени ребра и изкълчено рамо, целият покрит с пресни синини и шевове. Когато най-накрая го видях, изглеждаше ужасно. Очите му бяха насинени и целият беше в бинт.

Докато откачах от притеснение, той се смееше. „Сега наистина се радвам, че не ме видя преди три дни. Не се тревожи, Беля. Всяка минута беше безценна.“

Ето, такъв беше моят Кай. Безстрашен.

– Повярвай ми – казва той сега, докато двигателят му затихва. – Винаги внимавам. Тонът му става сериозен. – Имам и новини. От ЧГС ми предложиха работата на мечтите ми. Не искам да се хваля, но съм най-младият квалифициран агент, на когото някога е предлагана такава позиция.

– Изобщо не съм изненадана. Каква е тя?

Той се покашля.

– Ето как стоят нещата... Има някои условия, които правят приемането ѝ много трудно.

– Какви условия?

Кай поема дълбоко въздух.

– Нека поговорим за това, когато се върна. – Треперенето в гласа му ме притеснява. – Първо трябва да ми обясниш кой те е ядосал. Някой те тормози ли?

– О – възкликвам, изненадана, че почти бях забравила. – Ами... сигурна съм, че е Кораловият хакер, онзи, който ми изпрати предупреждението за теб. Изпрати ми още едно съобщение. Нещо за Тунис.

Кай мълчи. След няколко секунди той отново се покашля.

– Не позволявай на този човек да ти влезе под кожата, Джо. След като затворим, се обади на Бай и му кажи това, което каза на мен.

Дъхът ми спира. Тунис му говори нещо. Усещам го в гласа му. По някакъв начин онзи човек знае къде е Кай. Но каква е връзката? Защо го интересува какво правим аз и Кай?

– Джо? Чу ли ме?

– Да. Ще се обадя.

Кай е прав. Не трябва да му позволявам да ме обърква и да ми влиза под кожата. Но, ако трябва да съм честна, той вече го е постигнал.

Коралово море. Начинът, по който изрече името ми. Обещанието му да ми помогне да си върна дарбата… Преследва ме от седмици.

А сега иска Кай да „стои настрана“.

Така че, да, притеснява ме, а май никой няма особено желание да направи нещо по въпроса.

Силен трясък от неговата страна на линията ме кара да застина. Звучи като счупено стъкло.

– Джо? – Гласът на Кай е заглушен от статично електричество. – Джо, трябва да затварям...

– Кай? Всичко наред ли е? – Трещенето по линията става по-силно. Гърлото ми пресъхва.

– Винаги е наред. Ще се видим на „улицата“.

Разговорът секва. Дъхът ми също.

Веднага набирам агент Бай, но той не вдига. Оставям му съобщение да ми се обади незабавно.

През следващите няколко минути карам бавно към ПСС, като си повтарям, че е било просто лоша телефонна връзка, нищо необичайно. Често се случва, нали? Кай и преди е бил в опасни ситуации и е оцелявал. Съобщението на хакера няма нищо общо с Кай.

Убеждавам се, че е вярно, защото изчисленията ми не са тук, за да докажат обратното.

Симулации - Нова Макбий - Пепърмил Букс

Американски и Английски автори