Цветно
Японска литература
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2022
Език: Български
Страници: 223
Ето Мори - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Мариян Петров - редактор
Година: 2022
Език: Български
Страници: 223
Ето Мори - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Мариян Петров - редактор
В наличност
13.60 лвс ДДС
16.00 лв
Добави
За цветовете на живота и защо понякога липсват
Ето Мори е японска писателка, която става популярна с романите си за тийнейджъри и деца и с проблематиката, засегната в тях. Родена е в Токио и завършва университета „Васеда“. Тя издава дебютния си роман ”Ритъм“ през 1990 година, когато печели наградата „Коданша“ за дебютиращи автори за литература за деца и тийнейджъри. С „Лека, светла, малка звезда или сираци на вселената“, 1994 година, става носител на литературната награда „Нома“. С „Лунен кораб“, 1998 година, става носител на литературната награда „Нома“ и с „Пластмасов лист във вятъра“, 2006 г., печели наградата „Наоки“. Нейният роман „Цветно“ от 1998 година е носител на наградата за детска книга „Санкей“ и е адаптиран в три филма (включително анимето със същото име от 2010 година и тайландската адаптация от 2018 година). Нейната манга поредица „Гмурни се“, 2000–2002, печели наградата „Шогакукан“ за литература за деца и тийнейджъри, и е адаптирана в игрален филм и аниме.
Образът на Макото Кобаяши от романа „Цветно“, който придобива допълнителна популярност чрез анимето по него, става символ на няколко поколения деца, които не са насърчавани да споделят, в чиито семейства не се говори открито, ако има проблем, а тогава този проблем се интерпретира от детската психика по най-грешния възможен начин; деца, които страдат от комплекси, насадени им от „популярните“ и агресивни, благодарение или на вида си или на наглостта си, деца в училище. Там някъде биват убити детските мечти и цялата чистота, с която детето се ражда.
Не можеш да си силен, ако никой не ти е показал как да си силен срещу злото и много клонки се пречупват или по-късно, за да бъдат приети в тази среда, стават агресори и възпитават децата си по същия начин. Това не е заплаха, а реалност. И за разлика от Макото, където се отваря една фантастична вратичка да се види живота му с едни нови и чужди очи, реалните жертви нямат право на втори опит.
Един от най-болезнените проблеми на съвремието е неспособността на човечеството да се справи с тежките последици от депресията при децата, което предполага, че не се е справило с причините. Точно обратното: през последните около тридесет години като че връзката между детето и целия останал свят стана дигитална, дистанционна. За повечето родители темата е крайно неприятна и това винаги ме е озадачавало, защото в едно общество, което изисква толкова много от младите, трябва да има и подадена ръка от самото това общество.
Моето първо обвинение винаги е семейната среда и липсата на общуване между родител и дете. „На нас никой за нищо не ни помагаше и пак станахме хора“ и „Стига вече с тези измислици“ идват точно от дълбоко наранени в детството си хора или, които не са били научени 1) как да обичат себе си и 2) как да обичат безрезервно. Извръщането на глава от тези въпроси показва колко болно е обществото, което създава новото поколение. За жалост, цифрата на децата до 19 годишна възраст, които загиват по собствено желание от собствената си ръка, е меко казано шокираща. Ако в света всяка година при самоубийство загиват 800 хиляди души, при печалното възрастово разпределение на тези цифри, най-висок процент се пада на възрастовата група пет до деветнадесетгодишни, като спасените при опит за самоубийство деца и децата, направили опит да избягат от реалността си са десетократно повече. Втората причина при детската смъртност в световен мащаб е самоубийството, веднага след злополуките, като посочените в статистиките данни са в пъти по-високи за „развитите“ държави. И нищо може да избута тази цифра надолу.
Това не е обзор, а факти. Изолацията, семейна и социална, напрежението, тормозът у дома и извън него, не означава че „сме ги разглезили тези деца“, а че продължаваме да не обръщаме внимание на едни основен фактор – общуването с детето, нещо, което не са правили нито нашите родители, нито пра-родителите ни. Ние удобно сме прехвърлили тези задължения на социалните медии и електронните устройства, защото нямаме време, защото нямаме сили, защото трябва да работим, за да имаме, за да имат и те. А това е ужасно грозно оправдание.
„Цветно“ не потъва в тези мрачни нюанси. Романът е написан с чувство за хумор, което се харесва на младите. Децата със сигурност ще разберат Макото и останалите персонажи на неговите години, всеки един тийнейджър ще види себе си в книгата под една или друга форма. Проблемът е в това, че тези, които наистина трябва да го прочетат: родители, институции, обществото извън тази възрастова граница, е възможно да го подминат, защото „всеки тийнейджър минава през трудна фаза.“
За жалост, не винаги е само трудна и не винаги е само фаза.
Г. Дечева
