Хората от платформа №5 - Глава 2

Хората от платформа номер 5

Английски и американски автори

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2024
Език: Български
Страници: 380

Клеър Пули - автор
Гергана Дечева - преводач
Василена Василева - редактор
Ирина Василева - корица

В наличност

20.40 лвс ДДС 24.00 лв

Добави

" Хората от платформа №5 "

Клеър Пули

ПИЪРС

08:13 СЪРБИТЪН – УОТЪРЛУ

Денят на Пиърс никак не вървеше по план. Първо, това не беше обичайният му влак. Обичаше да е в „Сити“ преди отварянето на борсите, но днешната му рутина беше напълно съсипана поради факта, че предния ден Кандида беше уволнила детегледачката им.

Магда беше третата им домашна помощница за тази година и Пиърс беше хранил големи надежди, че ще се задържи поне до края на учебния срок.

Но вчера се бяха върнали по-рано от един катастрофален en famille уикенд, и бяха намерили Магда в леглото, с градинаря им, а върху твърдите корици на копието на „Грузулак“ – остатъци от кокаинови щафети и една навита на фуния банкнота.

Пиърс вероятно можеше и да успее да убеди Кандида да остави Магда на работа с последно предупреждение, тъй като реално се бе случило през почивния ѝ ден, но това грозно неморално омърсяване на любимата приказка за лека нощ на децата се оказа последната капка.

„Как мога да прочета отново тази приказка на децата, без да си представям как Томазо обследва дълбоката, тъмна гора на Магда?“, беше изкрещяла Кандида.

Нещата се влошиха още повече, когато Пиърс най-накрая се качи на влака в „Сърбитън“ и за свой ужас разбра, че единственото свободно място на маса за четирима е срещу странната дама и нейното куче със сплескана муцуна, което дишаше с хрипове и други странни за породата му звуци.

Обикновено Пиърс не я виждаше сутрин, но на връщане тя беше онази позната, но вечно дразнеща и неприятна гледка. Очевидно той не беше единственият пътник, който се опитваше да я избягва на всяка цена, тъй като често бе обградена с единствените свободни места.

„Лудата с кученцето“ изглеждаше още по-нелепо от обикновено, облечена в пурпурно- червен костюм, подплатен с туид, който би могъл да има много по-приемливо приложение като тапицерия на мебелите в някое начално училище.

Пиърс направи бърз преглед на плюсовете и минусите от това да стои прав, докато стигне до „Уотърлу“, срещу това да седне срещу… канапето, качено на токчета. После забеляза, че момичето, което седеше до празната седалка, беше забележително красиво.

Пиърс беше сигурен, че и преди я е виждал във влака. Разпозна малкото разстояние между двата ѝ предни зъба – дребно, но очарователно несъвършенство, което изцяло променяше лицето ѝ от красиво по обикновен начин към пленително. Може би дори ѝ беше намигнал веднъж – един от онези мълчаливи моменти на ментално и духовно внимание, които привлекателните и успели в живота пътници си позволяваха да отделят, когато се окажеха изгубени сред море от посредственост – като високопроходими, високоскоростни състезателни автомобили, кацнали случайно на паркинг на „Костко“.

Вероятно момичето беше на около двадесет и нещо, вероятно към тридесетте, облечено с тясна розова пола, която със сигурност разкриваше съвършени крака, за съжаление сега скрити под масата, бяла тениска и черен блейзър. Сигурно работеше в някоя от тези трендинг медии, където позволяваха по-неофициално облекло през цялата седмица, а не само в петък.

Наличието на такава наслада за очите по време на пътуването наклони везните в полза на седалката на масата. Пиърс извади телефона си, за да провери ключовите си позиции. Миналата седмица беше загубил толкова много пари, че тази седмица трябваше задължително да бъде грандиозна. Изпрати тиха молитва към боговете на стоковите борси, докато откъсваше едно зърно грозде от малката плодова салата, която беше купил от магазина до гарата. Толкова дълго бе молил децата да ядат закуската си, докато някак се опитваше да заглуши виковете им „Къде е Магда? Искаме Магда!“, че беше забравил да изяде своята.

Колко дълго беше гледал онзи шоколатин в пекарната, но Кандида му беше забранила да яде сладко, защото според нея ставал дебел.

Дебел?!? Всъщност той беше в забележително добра за възрастта си форма. Все пак, за всеки случай глътна корема си заради момичето, което седеше до него.

Пиърс погледна цифрите на екрана на телефона си. Това не можеше да е вярно, нали? Със сигурност беше грешка? „Дартингтън Диджитъл“ бяха сигурни. Той неволно си пое рязко дъх и после усети как нещо застава дълбоко в гърлото му. Опита се да диша, но то само се настани още по-навътре. Опита се да се изкашля, но това по никакъв начин не повлия върху нещото, заседнало там.

Запази спокойствие, каза си той. Помисли. Това е просто грозде. Но въпреки това усети как го залива цунами от страх и безпомощност. Пиърс удари с ръце по масата и разшири очи към жените около него в безмълвна молба.

Усети, че някой потупва гърба му с движение, което беше по-скоро масаж, отколкото необходимата драстична мярка. После, слава богу, последва остър, силен удар. Със сигурност трябваше да свърши работа, нали? С огромно чувство на облекчение Пиърс усети как гроздето леко се помества… преди отново да застане на предишното място.

Не мога да умра точно тук, точно сега, помисли си той. Не и в този противен влак, заобиколен от никаквици и луди.

После се появи още по-злокобната мисъл: Ако умра днес, Кандида ще разбере. Ще разбере какво съм правил, а децата ще пораснат със знанието какъв неудачник е баща им.

От мястото си, приведен над масата, Пиърс видя как червеният костюм се изправя като изригващ вулкан, и чу как един силен глас изревава:

– ИМА ЛИ ЛЕКАР ВЪВ ВЛАКА?!

Моля, моля ви, помисли си той, нека има лекар във влака.

Би се отказал от всичко, което имаше, само и само да може да диша отново. Ако Вселената ме чува, кълна ти се, вземи ми всичко.

Пиърс затвори очи, но все още виждаше червено – или призрака на пурпурно-червения туид, или пълните си с кръв кръвоносни съдове зад очните му ябълки.

– Аз съм медицинско лице! – чу той някъде зад себе си.

След няколко секунди, които му се сториха цяла вечност, бе хванат отзад и издърпан от свитото си положение, а две ръце се забиха дълбоко в корема му – веднъж, два пъти, три пъти.