Хидър&Най-глава 4

ГЛАВА 4

Лепкавото заклинание

Аника отиде до детската кухня, стисна червената пластмасова дръжка на малката фурна и рязко отвори вратата. На пода се изля вода и се разплиска навсякъде. Дори от разстояние усещах миризмата на солено.

Първоначално Аника просто стоеше пред фурната, водата се събираше на локви край обувките ѝ, а тя се взираше вътре с начумерено лице. После бръкна и извади някакъв предмет, от който все още капеше вода. Тя започна да го върти в ръцете си и да го оглежда.

–Това наистина е моят телефон, но… – Аника погледна господин Буут. – Изгубих го преди месец.

–Точно така. И с помощта на това елементарно Лепкаво заклинание, той се върна обратно при теб.

Аника притисна палец към страничния бутон на телефона.

–Напълно строшен е – каза тя. – За нищо не става.

–Какъвто обикновено е резултатът, когато човек метне мобилен телефон в река Хъдсън, госпожице Рап. Наистина трябва да се научиш да овладяваш този свой нрав.

Господин Буут се приближи до Круд, вдигна клечките му и ги огледа преценяващо.

–Браво, господин Бътърбанк. Тези са напълно събудени.

После каза и на Круд да намаже малко лепило върху китките си и да помисли за нещо, което е изгубил. Не му отне много време да се реши. Просто веднага кимна в знак, че е готов. Господин Буут подхвана същите скоростни движения, като че мяташе живак из въздуха, а не пръчиците на Круд. Когато свърши, наострих уши да чуя звук от стържещ метален болт. Бях предположила, че е наблъскал цялата стая с триковете си.

Този път обаче единственият звук беше някакво сухо шумолене, сякаш лек ветрец подухна в класната стая, макар че прозорците бяха затворени. Отне ни време, докато разберем откъде идва шумоленето. Викинг забеляза пръв и посочи.

–Там!

На стената, най-близо до Круд, имаше плакат с думите РЪЦЕ, КОИТО ПОМАГАТ, написани със зелен маркер в горната му част. Имаше жълти хартиени ръце, чиито палци бяха мушнати в самия плакат. Върху всяка ръка беше написано име и някакъв вид дейност:

МАДИ – ПОДОСТРЯНЕ НА МОЛИВИ;

ЕЙДЪН – МЕТЕНЕ;

ЛИЙ – СЪБИРАНЕ НА ПАСТЕЛИ;

ЧЕРИ – ХРАНЕНЕ НА ПОРА.

И всички хартиени ръце махаха енергично.

–Вярвам, че Мади е тази, при която ще намериш това, което търсиш, господин Бътърбанк – каза господин Буут на Круд.

Погледнах към ръката с надпис МАДИ. Една червена химикалка „Бик“ беше стисната между безименния и кутрето. Круд сякаш се разкъсваше между страха от тези странни махащи ръце и желанието да си върне точно тази писалка. Огромните му рамене се огънаха напред, сякаш подготвяше тялото си да се изправи, но ръцете му все така здраво стискаха стола.

– Всичко е наред, господин Бътърбанк. Иди и си го вземи – побутна го господин Буут с изненадваща нежност. – Всичко ще е наред.

Круд сви устни за миг, после стана от стола си и се приближи до плаката с махащите ръце. Пое дъх и бързо грабна химикалката, стисната между пръстите, при което хартиените ръце моментално спряха да махат.

–Химикалка? – извика Аника. – Това ли си пожела?

–Вчера я изгубих – каза Круд.

–Но химикалка?! – изсмя се Аника.

Круд опита да я разпише върху ръката си.

–Все още работи – каза той. – За разлика от твоя телефон.

Смехът ѝ секна и погледът ѝ се спря върху Викинг, вероятно за да види дали и той се смее. Не, не се смееше. Гледаше към господин Буут, който вече крачеше към него.

–Пръчките, моля – каза грубо господин Буут и протегна ръка напред.

Викинг подаде пръчиците си за хранене на господин Буут и после наблюдаваше как ги върти между дланите си, вдигнал замислено поглед към тавана. Господин Буут се намръщи, сякаш беше объркан. Той вдигна пръчиците до ухото си и се заслуша. После се втренчи презрително в лицето на Викинг, който отвърна на погледа му с лъчезарна усмивка.

–Здравейте – каза Викинг.

Господин Буут не му обърна внимание. Той стисна пръчиците по-здраво и ги счупи през средата. Всички в стаята ахнахме като в един глас. Когато ги скърши така злобно, изглеждаше като човек, който чупи врата на птица.

–Защо го направихте? — попита разпалено Викинг. По бузите му избиха дребни червени петна.

– Това беше акт на милост, господин Гънърсън. Пръчиците ти бяха напълно полудели. Бърбореха някакви глупости за намазани с масло Пилиуигини. И освен това – господин Буут погледна свирепо в очите на Викинг – всичко, което щяхте да получите, без съмнение щеше да бъде откраднато.

– Аз… – започна Викинг, но господин Буут го прекъсна.

– Има много видове развалени яйца, господин Гънърсън, но крадците са от най-лошите.

Хидър & Най

Английски и американски автори

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2022
Език: Български
Страници: 380

Елън Потър - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Василена Василева - редактор

В наличност

17.85 лвс ДДС 21.00 лв

Добави