Хидър&Най-глава 3

ГЛАВА 3

Азбучните блокове

Столът се клатеше на върха на кулата, блоковете се клатушкаха несигурно, а Круд се държеше за дръжките и се опитваше да запази някакво равновесие. Всички го гледахме изумени, неспособни да кажем и дума. Сякаш някой ни беше изтръгнал гласовете.

Викинг беше този, който забеляза пръв:

–Азбучните блокове… Те пишат нещо.

Погледнах блоковете. Точно така! Ако четеш отгоре надолу, там пишеше:

ТОВА НЕ Е ТОЛКОВА ЛЕСНО, КОЛКОТО ИЗГЛЕЖДА.

Чу се внезапно тракане, по време на което изумелият Круд подскачаше нагоре-надолу като огромно бебе в нечий скут. Азбучните блокове се бяха пренаредили под него и сега пишеха нещо ново:

НИКОЙ ДА НЕ Е МРЪДНАЛ И МУСКУЛ.

Тракането започна отново и когато всичко утихна, блоковете бяха написали:

ОСОБЕНО ГОЛЯМОТО ДЕТЕ ТАМ ГОРЕ.

–Какво пише? Какво пише? – извика Круд, изпаднал в ужасна паника.

–Пише да не мърдаш – каза му Аника.

Прави му чест, че той наистина успя да замръзне на мястото си. Ръцете му здраво стискаха дръжките на столчето, огромното му тяло беше прегърбено, лицето му беше изкривено в гримаса.

Блоковете се пренаредиха отново и Круд успя да се задържи и при това подскачане.

ЧАКАМ ГОСПОДИН БУУТ.

Викинг прочете последното на глас. Всички се обърнахме и погледнахме господин Буут. Пръчиците му бяха на сантиметри от устата му, а между тях беше стиснато парче пиле. Той ни изгледа и след това очите му се плъзнаха небрежно към кулата с блокове и накрая нагоре към Круд, който полагаше свръхусилия да не помръдва и мускул.

–Ах! – Господин Буут погледна със съжаление парчето пиле, преди да го върне обратно в кутията. – Да. Сега вече успях да привлека вниманието ви.

Чу се съскащ звук, сякаш някой изливаше вода върху лагерен огън, след това пак силно тракане, и на следващата секунда Круд беше отново на земята, а блоковете бяха разпръснати навсякъде по пода около него. Все още стискаше дръжките на смешния стол, сякаш се готвеше за ново скорострелно извисяване към тавана.

За миг в стаята настъпи мъртва тишина. Мисля, че всички бяхме твърде стреснати, за да говорим, но дори да можехме да говорим, не знаехме какво да кажем. Аника най-накрая проговори първа.

–Как направихте това – попита го тя.

Господин Буут вдигна пръчиците си.

–С пръчиците ли направихте това? – попита тя с недоверие.

–Не ставай смешна. Ако случаят беше такъв, всеки би могъл да го направи, нали? Използвах пръчиците, да, но също и огромна прецизност, всемогъщо умение и особено добър Оомфалос.

– Оом-какво? – попита Аника.

– Вие сте луд, знаете ли? – каза Круд. – Можехте да ме убиете!

– О, в никакъв случай господин Бътърбанк, в никакъв случай – отговори Буут. – Рядко имаме смъртни случаи в тази програма.

– Рядко? Какво имате предвид? – попитах аз. – Някой умрял ли е?

– Не бих стигнал толкова далеч, че да кажа „умрял“. Не точно „умрял“ в традиционния смисъл. Както и да е, всички вие ми се струвате доста здрави. – Докато казваше последното, той изглеждаше по-скоро обнадежден, отколкото напълно уверен. После се изправи и плесна с ръце. – И така напред и нагоре, нали? Да започнем нашия първи урок. Така. – Той размаха ръка към една пластмасова зелена кошница на бюрото му. – Всички вземете лепило.

Без колебание Аника скочи уверено на крака, отиде до бюрото му и грабна пръчица сухо лепило от кошницата. От дете си беше такава – винаги първа се осмеляваше да направи нещо различно и опасно, първа опитваше някакво ново и напълно откачено движение със скейтборда си.

Останалите просто гледахме много предпазливо към зелената кошница на бюрото му.

– Значи това всъщност не е никакъв клуб за общественополезна дейност, нали? – попитах. – Тук сме, за да се учим на магически неща?

– О, със сигурност ще полагате общественополезен труд. Много, много труд. – Той ни огледа един по един с многозначителен поглед. – И също ще учите магия. През следващите няколко седмици ще научим за Огнените стрелци, за метаморфа-конете, за месинговите трясъци…

–Измисляте си – каза Круд.

–И ако се научите достатъчно бързо – продължи господин Буут, – може дори да имаме време да се занимаваме с напреднала мумерия. Сега – той вдигна кошницата и я разтърси нетърпеливо, – смело напред и вземете лепилото си.

Аз бях следващата, която стана да вземе лепилото си. Най-вече от любопитство. Знаех, че този човек ни мами по някакъв начин и бях твърдо решена да разбера как и защо го прави. Бях прекарала години наред в средата на някои от най-хитрите измамници в града. Знаех всичките им номера. Щях да разбера шмекериите и на този, защото бях сто процента сигурна, че има такива.

Лепилото изглеждаше нормално, от онези сухите лепила, които се отварят като червило, но все пак развинтих малкото оранжево капаче и го подуших предпазливо. Нормалната миризма на пластмаса. Нищо необичайно.

–Е, какво правят тези лепила? – попита Аника. Тя седеше на мястото си и въртеше долната част на тръбичката, за да извади сухото лепило нагоре.

–Те правят нещата лепкави, госпожице Рап – отговори сухо господин Буут.

–Тя иска да попита дали ще правят нещо странно? – наполовина обясни и наполовина попита Круд. Той беше поставил лепилото си изправено върху бюрото си, със затворена капачка и на безопасно разстояние.

– Това зависи изцяло от вас.

От хартиената торба, в която беше храната му, господин Буут извади шепа пръчици за хранене, все още в белите хартиени опаковки. Мина през стаята и подаде на всеки от нас по един комплект. Когато приключи, той застана до бюрото си, сплете пръсти пред гърдите си, а палците му започнаха безшумно да потупват един в друг.

–Така. Кой умее как да използва правилно пръчици за хранене? – попита той.

Аника беше единствената, която вдигна ръка.

–Покажи ни, моля – подкани я той.

Аника извади пръчиците си от опаковката, нагласи ги в дясната си ръка и умело започна да ги движи – сякаш защипваше малки хапки въздух, при което се чуваше почукването на пръчките една в друга.

–Позицията на палеца ти е отлична. – Господин Буут кимна одобрително към Аника. – Добра подвижност, почти приемлив ъгъл на безименния пръст. Всичко е много добре, много добре… с изключение на НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО. – Тук очите на господин Буут се разшириха от презрение, премесено с изумление. – Напълно си забравила да ги събудиш.

–Кого да събудя? – попита Аника.

–Пръчиците, госпожице Рап! Ще бъдат напълно безполезни, ако спят. А те винаги искат да спят. Обърнете внимание, моля. Всички! – Той взе пръчиците ѝ и започна да ги търка една в друга бързо и енергично, сякаш се опитваше да запали огън.

– Но това се прави само за да паднат тресчиците, ако има такива – възрази Аника.

–Глупости. Кой ти каза такова нещо? Правим го, за да ги раздразним. Виж сега. Виждаш ли? Започват да стават по-бдителни.

Изобщо не ми изглеждаха по-различно.

–Искам всички да събудите клечките си. Сега! – каза господин Буут. – Хайде, започнете да ги търкате една в друга.

Честно, ако не бях видяла с очите си какво се бе случило с азбучните блокове, директно щях да му откажа. Всичко беше нелепо и комично. Но господин Буут беше направил нещо с тези блокове (просто още не бях разбрала какво е) и ако трябваше да търкам пръчици една в друга, за да разбера как изпълнява глупавите си трикове, достойни за детски рожден ден на малко дете, щях да търкам. Извадих пръчиците си от опаковката им и започнах да ги търкам една в друга.

–Енергично! – извика той. – Не искате да ги гъделичкате, нали? Опитвайте се да ги раздразните!

Всички започнахме да търкахме клечките с все повече сила. Хвърлих поглед към другите. Круд изглеждаше особено старателен за разлика от Викинг, който някак си само ги почукваше една в друга. Той се усмихна, когато ме хвана да го гледам, и аз бързо извърнах поглед. Аника работеше с огромна концентрация, привела тяло над пръчките си, лицето ѝ – смръщено. Внезапно господин Буут закрачи бързо към бюрото ѝ. Той грабна пръчиците от ръцете ѝ и ги постави върху дланта си. После вдигна глава и затвори очи. След малко кимна еднократно.

–Тези са готови – каза той. – Клечките долу! Всички! И внимавайте. Тъй като това е първият ви урок, ще го направя бавно. Госпожице Рап, моля, намажи малко лепило върху вътрешната страна на китките си.

Аника отвори тубичката си и втри лепилото върху кожата на китките си.

–Сега помисли за нещо, което си загубила и би искала да ти се върне – каза господин Буут.

Аника започна да почуква с кокалчето на палеца си върху долната си устна, сякаш се опитваше да се сети какво е изгубила.

–Не премисляй много – каза той с предупредителен тон.

След няколко мига Аника кимна.

–Добре. Готова съм.

Господин Буут започна да щрака с пръчките във въздуха пред Аника, сякаш се опитваше да улови невидима муха.

–За начинаещи като вас – говореше той, докато движеше пръчиците с алармираща скорост – пръчиците са особено подходящи. Те са изработени от бял смърч, а това е много заспало дърво. Дори когато го дразните, то е само наполовина будно, така че магията, която произвежда, е надеждна. Съществува много малко вероятност от злополуки, като появата на Мъхести Вратове или, в най-лошия случай, на Смрадливи Мърморковци.

Слушах тези пълни глупости, въртях очи и накрая погледнах през прозореца. Слънцето вече залязваше. Кингзли нарича това време „Мъглявина“, транзитно време между нещо и нещо друго, когато сенките се удължават и изведнъж имаш чувството, че светът е по-мистериозен, отколкото ти е позволено да знаеш. Той казва, че е любимото му време от деня. Лично мен това време от деня винаги ме кара да се чувствам като подплашена нервна катерица. Не обичам мистериите. Не обичам нищо междинно.

Погледнах отново към клечките на господин Буут, които сега се движеха толкова бързо, че се бяха превърнали във въртящо се бежово петно. От всяка пръчка излизаха искри. Като деликатна пара. Зави ми се свят. Затворих очи за миг и когато ги отворих отново, клечките бяха спрели да се движат.

След секунда се чу звук от грубо драскане, като метален винт, който стърже върху нещо. След това чух едно рязко ПЛЯС!

– Хайде де – каза господин Буут и посочи към дървената кухня – имитация на кухня, за да могат малките да си играят на готвачи. – Погледни във фурната, госпожице Рап.

Хидър & Най

Английски и американски автори

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2022
Език: Български
Страници: 380

Елън Потър - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Василена Василева - редактор

В наличност

17.85 лвс ДДС 21.00 лв

Добави