Хидър&Най - Пепърмил Букс

Вероятно има  много книги за магии и мистерии, за тежки изпитания и приключения, които не са ми направили впечатление. Бях започвала пет или шест и колкото и трудно да се отказвам от книга, мъчих няколко, почвах, оставях, пак почвах, и накрая съвсем зарязвах. Така, докато попаднах на ръкописа на „Хидър & Най“ на Елън Потър.

Светът на Нел не е измислица. Това е реалният свят на всяко едно дете в Ню Йорк и навсякъде по света, с тегобите на тийнейджърските години, училището, разделението на децата на „богове и плебеи“, на „тукашни и чужди“ – реални неща. И… не съвсем.

Нел случайно попада в един паралелен свят – Ню Йорк, но не съвсем; сега, но не съвсем; „Сентръл парк“, но не съвсем и тръгва да търси отвлечения си преди три години брат Ривър.

Най не е име на човек, Най е място, същото като нашия свят – Хидър, но отново не съвсем. В Най има същества, каквито в нашия свят няма, или ако има, не ги виждаме. Повечето от тези невероятни гадинки, а в някои случи гадове, някои добри; някои зли; някои зли, но полезни; някои красиви и безполезни, са повлияни от исландския фолклор и историята за Скритите хора, която е спомената в книгата. Подобно на повечето митове от фолклора, и в исландските легенди има голяма доза зло. Това не прави Най по-грозен или по-опасен от реалния ни свят, известен на „хората“ в Най като Хидър. Точно този баланс между доброто и злото, между красивото и грозното, между справедливото и ненаказаното и в двата свята приземява историята и я прави достоверна… е, по един съвсем магичен начин.

Тематиките, които „Хидър & Най“ поставя са много, дълбоки и сериозни за по-зрелия читател, а за децата историята е едно Виенско колело, където с всяко покачване и спускане сцената се сменя и слънцето изгрява, но и залязва; или вали, но и пече; или е град, но не съвсем, или е гора, но не съвсем. Не мога да разкажа повече, не бива да съсипвам изненадите.

Книгата е за всяка възраст, но може би защото някак е прието, че само децата вярват в чудеса, нека е за тях. А за нас, за зрелите и мъдри хора, нека си остане сухата реалност, в която или ни е много удобно, или която не искаме да напуснем от страх да не дадем криле на надеждата в нас, на доброто в нас, защото не искаме да повярваме в силата на приятелството и настояваме да се държим за съмненията в себе си – все причини ние, зрелите, да не търсим повече магията. А тя е навсякъде около нас и жужи като електричество.

Елън Потър е носителка на над двадесет литературни награди, като седем от нейните книги за деца и юноши са сред стоте най-велики книги за тази аудитория за всички времена.

Когато четете тази очарователна, магична, драматична, хумористична книга, когато напрежението ви кара да бързате да отгърнете следващата страница, усещането е сякаш си седнал на задната седалка на кола, историята кара с непозволена скорост, и когато пристигнеш, поглеждаш през прозореца и се питаш: „Защо съм тук? Искам да се върна там.“ И чакаш втората част. И ти е топло и си се сгушил и знаеш, че ако детето ти чете, и то се е сгушило до теб усмихнато, защото над вас се носят фееричните пухчета от оживяло някъде глухарче и се сипят като чист сняг в дланите ти. Снегът на надеждата, или може би снегът от белите пухчета на вярата, че може би нищо в този живот не е както изглежда, но е възможно да бъде както го искаш – с магия или без.

Добре дошли в Хидър и късмет в Най. Ще ви е нужен, както е нужен в нашия свят. А аз ще се погрижа за моите Нибини и за моя Скрил. Те обичат хората, но и им се карат. И има защо.

Гери Дечева