Момчето и кучето - Сейшу Хасе - Глава 4

" Момчето и кучето "

Сейшу Хасе

Момчето и кучето

Японска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2024
Език: Български
Страници: 300

Сейшу Хасе - автор
Гергана Дечева - преводач
Василена Василева - редактор
Ирина Василева - художник

В наличност

18.70 лвс ДДС 22.00 лв

Добави

Част първа

"Мъжът и кучето" - Глава 4

Трима мъже излязоха от жилищния блок. Всички те бяха слаби, жилави и имаха тъмна кожа. Единият се приближи до колата и почука на прозореца на шофьора. Казумаса го свали.

–Кимура-сан?

Това беше псевдонимът на Казумаса.

–Да.

–Аз съм Мигел – каза мъжът. Японският му беше добър. – Това са Хосе и Рики.

Казумаса кимна. Така или иначе всички тези имена бяха фалшиви.

–Влизайте – каза Казумаса.

Мигел даде знак на другите двама. Мъжът, който се казваше Хосе, се качи на предната седалка, а Рики и Мигел скочиха отзад.

Мигел каза нещо на чужд език. Беше забелязал Тамон отзад, в клетката, която Казумаса му беше приготвил.

–Какво прави това куче тук? – попита Мигел.

–Това е моето маморигами – отговори Казумаса. – Знаеш ли какво означава?

Мигел наклони глава.

–Ангел-хранител – обясни Казумаса на английски.

–А, схванах – Мигел кимна и каза нещо на другите двама.

–Няма да лае и е много възпитан – каза Казумаса.

–Имаме нужда от един ангел-хранител. Как беше на японски?

–Маморигами.

Мигел завъртя думата в устата си два или три пъти.

–Добре, да вървим – каза той.

Казумаса освободи ръчната спирачка. Специално за тази работа Нумагучи му беше дал перфектно поддържано „Субаро Легъси“. Тъй като беше полуавтоматик, можеше да се управлява и със скоростен лост.

–Става ли да тръгнем направо към „Кокубунчо“? – попита Казумаса. Това беше името на централната част на града.

Мигел кимна. Беше два и тридесет сутринта. Наоколо нямаше никого. Казумаса тръгна към центъра на града, като внимаваше да избягва камерите на „Държавната японска система за видеонаблюдение“, които записваха регистрационните номера. Когато започна да работи за Нумагучи, той беше разучил местоположенията на всички камери от системата и ги беше запечатал в паметта си.

–Добър шофьор си – каза Мигел. Явно можеше да прецени добре, въпреки че не се движеха бързо.

Центърът на града все още беше оживен и блеснал в неонови светлини. Казумаса спря колата на ъгъла на една офисна сграда.

–Вземи ни оттук след тридесет минути.

Мигел и хората му излязоха. Тамон лежеше в клетката си.

Щом тримата изчезнаха от погледа му, Казумаса потегли. Потеше се обилно въпреки климатика. Гърлото му беше пресъхнало. Беше по-притеснен, отколкото бе предполагал.

После започна да кара наоколо безцелно. Всеки път, когато светлините на някой идващ насреща автомобил се забиваха в очите му, сърцето му се разтуптяваше. Успокой се, каза си той. Постоянно проверяваше Тамон в огледалото за обратно виждане.

Всеки път, когато погледнеше, Тамон беше обърнат в различна посока. Напред, назад, надясно, наляво. Накрая се сети: Тамон винаги гледаше на юг.

–Какво има на юг? – попита той.

Никаква реакция. Тамон остана безмълвен, с лице, насочено на юг.

Време беше. Казумаса спря на същото място, където беше оставил мъжете. Държеше крака си върху педала на газта с изключена ръчна спирачка, готов да потегли незабавно. Ръцете му се потяха върху волана. Той избърса дланите си в джинсите, но те бързо се изпотиха отново.

–Забелязваш ли нещо, Тамон? – обърна се, за да го попита.

Тамон го гледаше. Погледът му беше утешаващ. Успокой се, всичко ще бъде наред, сякаш казваха очите му.

Мъжете изскочиха иззад сградата. Казумаса видя, че празните им до преди малко чанти, сега бяха издути. Бяха му казали, че планират да ограбят бижутерски магазин. Не бързаха да се качат в колата. Изглеждаха сякаш се прибираха по-скоро от пиянска нощ, отколкото от обир.

–Хайде, хайде – мърмореше Казумаса изпод носа си.

Дали наистина чуваше сирените на полицейските коли, или беше само във въображението му? Представяше си как полицията го преследва. Образът на гонещи се коли се въртеше отново, и отново в съзнанието му. Можеше да натисне педала на колата до пода, да я засили до предела ѝ, но накрая пак щяха да го хванат.

–Да тръгваме – каза Мигел, когато се качи на предната седалка.

Хосе и Рики се качиха отзад. Те затвориха вратите и Казумаса натисна газта.

–Спокойно сега. Няма нужда да бързаш. Не бързай – Мигел леко потупа лявата ръка на Казумаса, с която стискаше волана.

–Съжалявам.

Казумаса леко отпусна крака си от педала на газта. Ако привлечеше вниманието към тях, само щеше да провали мисията. Трябваше да кара бавно, за да остане незабелязан от полицията.

–Бива си го твоят ангел-хранител. – Мигел се обърна, за да погледне към Тамон, който отново гледаше на юг.

Казумаса облиза устни. Запази спокойствие, каза си той, докато шофираше, като се стараеше да избягва камерите за видеонаблюдение.

Мъжете се смееха, пушеха и говореха помежду си на език, който Казумаса не разбираше. Бяха толкова спокойни и отпуснати, че Казумаса никога не би предположил, че току-що бяха извършили престъпление.

Той се върна по заобиколен маршрут до апартамента, откъдето ги беше взел.

–Благодаря, Кимура-сан. Ще се видим отново – каза Мигел с усмивка, докато излизаше.

Другите двама го последваха. Тръгнаха си, без да погледнат назад.

Казумаса се обади на Нумагучи по смартфона си.

–Току-що приключих.

–Уау. Страхотна работа. Върни се вкъщи и си почини.

–Това и мисля да направя.

–Провери пощенската си кутия.

–Пощенската кутия? Защо?

Линията прекъсна, преди Казумаса да получи отговор. Той щракна с език в знак на раздразнение и потегли.

–Съжалявам за лошата компания, Тамон. Хайде да се приберем вкъщи и да се наспим.

Тамон отново се обърна с лице на юг.

Когато се върнаха, Казумаса провери пощенската си кутия. Там имаше кафяв плик. Грабна го и побърза да влезе вътре, след което заключи здраво вратата зад себе си. Докато избърсваше лапите на Тамон до вратата, се опитваше да овладее забързаното си дишане.

Първо даде на Тамон малко вода. След това седна на татамито, изпуши една цигара, и чак тогава взе плика. Вътре имаше двадесет банкноти от по десет хиляди йени. За една нощ беше изкарал толкова, колкото обикновено печелеше за месец. Даже много повече.

–Ако имаше как да върша такава работа веднъж седмично, бих могъл да помогна на Маюми – измърмори Казумаса и запали още една цигара.

Тамон се приближи до него, легна, затвори очи и веднага започна да хърка.

–Изморен ли си, приятелче? – попита нежно Казумаса и отново преброи банкнотите от по десет хиляди йени.