Нови издания 2024г.
"Как да остарееш скандално " - Клеър Пули
Общински център „Мандел“ не винаги е носел това име, но когато преди години изгубва последната си буква „а“, общината на „Хамърсмит“ в Лондон преценява, че ще е по-евтино да смени името, отколкото да сложи нова буква.
Центърът приютява клуб за възрастни хора, детска градина, клуб по карате, курс за бъдещи родители, както и честите срещи на „Анонимните алкохолици“.
"Момчето и кучето " - Сейшу Хасе
Шест месеца след ужасяващото земетресение в Япония от 2011 година с магнитуд 9,1, последвано от цунамито и аварията в атомната електроцентрала във Фукушима, започва историята на един път. Това не е книга за кучета, нито пък само за хора, които обичат кучета. В нея няма говорещи животни. Не е и детска книжка. Това е роман за кармичната връзка между душите, които сами се намират, въпреки препятствията.
"Хората от платформа №5 " - Клеър Пули
Правилата на Айона за пътуване в градския транспорт:
1. Трябва да имаш работа, към която да пътуваш.
2. Никога не говори с непознати във влака.
3. Не яж гореща храна, защото мирише.
4. Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: (а) бременна жена (б) стар или немощен човек (в) Йона не ти каже да станеш.
5. Винаги се запасявай за всеки случай.
"Самотен замък в огледалото" - Мизуки Цуджимура
За
едно огледало, един замък и няколко съвсем обикновени, но уникални съдби
„Самотен замък в огледалото“ е
една от онези книги, които надхвърлят времето и пространството, като в същото
време остават здраво вкоренени в една реалност, от която понякога ни се иска да
извърнем поглед.
Романът на Мизуки Цуджимура надхвърля огромната популярност в Япония и
се превръща в една от онези забележителни истории, към които посягат хора на
всяка възраст от цял свят, защото засяга теми за младежи, деца, зрели хора – за
всички нас, като в същото време ни предлага алтернатива на злото и начин да
бъде избутано от живота ни.
Тази книга може да съсипва на моменти, но силата ѝ е в ѝ качеството ѝ
предимно да лекува.
"Този чаровен мъж" - С.К.Макдонъл
Вампири не съществуват. Всеки знае това. Затова е особено неприятно, когато започнат да изскачат тук-там из Манчестър.
Никой не е доволен от това развитие. Нито Основателите, тайната организация, в името на която вампирите са измислени като алегория, нито Хората от Народа, владеещи магически сили, скрити из сенките и копнеещи само за спокоен живот. Крайно недоволни са и жителите на Манчестър, защото няма нищо по-неприятно от това една алегория в състояние на амок да прегризе гърлото ти до смърт.
"КИНДЛИНГ" - Трейси Чи
Опустошен от война свят, в който елитни войници, Киндлинг, в детска и тийнейджърска възраст, са изхвърлени от обществото, заради магията, в която са били обучени. Същата тази магия, доскоро безскрупулно използвана от хората, е забранена. Силата, която тези млади войници притежават благодарение на баларния кристал в оръжията им, е смъртоносна, но най-вече за самите тях. Никой от тях не е искал да бъде вкаран в армията от петгодишна възраст, обучаван и използван като оръжие през тийнейджърските си години.
"ASAP" - Акси О
От мое име и от името на целия екип на „Пепърмил Букс“ изразяваме нашата човешка позиция с издаването на „ХОХО“ и „ASAP/ Възможно най-скоро“ на Акси О. Ние дълбоко ценим таланта на К-поп идолите, на всички тези момичета и момчета, но сме категорично против начина, по който музикалната индустрия и някои от феновете ги третират. Ние искаме тези млади хора да останат физически и психически здрави и честно казано… живи. Надяваме се това да искат и техните лоялни фенове
Нови издания 2023г.
"Брилянтната Биби" - Гери Дечева
„Брилянтната Биби“ е продължение на романа
„Хотел Морал“ две години след събитията в него. За тези, които не са чели
„Хотел Морал“ няма да е невъзможно да се ориентират в събитията, вероятно и ще
придобият представа за образите, но
"Цветята на клоунадата" - Осаму Дазай
И най-красивите цветя един ден ще
увехнат.
И ние, хората, един ден ще се разпръснем.
"Ако можеше да видиш слънцето" - Ан Лианг
Алис Сън е на крачка от завършването на елитна международна гимназия в Пекин, където е единственото момиче от бедно семейство сред децата на знаменитости, милионери, собственици на компании и аристократи. Заминава с родителите си за САЩ, когато е на седем, но са принудени да се върнат в Китай след пет неуспешни и нещастни години. Родителите ѝ правят невъзможното да я запишат в престижното училище.
"Признания" - Канае Минато
След като отменя годежа си в резултат на шокиращо разкритие,
Юко Моригучи живее само за единственото си дете – четиригодишната Манами. След
трагедия на територията на училището, в което преподава, Юко подава оставка.
Бунтът на Сеул - Акси О
Един от най-забележителните романи в жанра „антиутопия“, отличен с наградата „New Visions“. Светът, 2199г. Корея е разделена на Нео свят, където царува тоталитаризъм, и свят на бунтовниците, а река Хан е границата между Нео Сеул и Стария Сеул. Светът воюва повече от 50 години, а след „Великата война“ Източна Азия е в развалини. В изградения върху модерна техника и кървави убийства Нео Сеул, където статутът се определя от броя на убитите бунтовници, бившият член на гангстерска групировка Лий Джеуaн се отличава като талантлив пилот.
Хотел Алберта - Гери Дечева
Хотел Алберта е направен от тухли. Всяка тухла е история, всяка история – тухла. Тухлите са с големи дупки – едра плетка един вид, за да може ако някой иска, да избяга. Има си Бар Лате, Кухня, Килер, Общ план за евакуация, Забавления за влюбени, Интернет кафене и зала за развлечения, Библиотека и „Читалище Свърталище”, Стая за златната възраст, Клуб за анонимните …ици и Клубове по интереси, Детски кът (доста голям), Зоомагазин, Лекарски кабинет за тези, които искат да се научат как се пръцка звезден прах, има Подарък от Хотела и „Книга за мнения, оплаквания, препоръки”.
"ХОХО"
Да се влюбиш
в К-поп идол.
К-поп идол
да се влюби в теб.
И тази любов
да е невъзможна и забранена, защото идолите трябва да принадлежат на феновете
си, нали? Или?
"Пощальонът винаги звъни два пъти"
ДЖЕЙМС МАЛАХАН КЕЙН (1892-1977) Американски журналист, писател и сценарист, автор на над двадесет книги и филмови сценарии. Кейн е считан за основоположник на черния роман, а „Пощальонът винаги звъни два пъти“ и „Двойна застраховка“ са признати за недостижим връх в жанра.
"Тези брутални наслади"
Когато жанрът „тъмна академия“ се сблъска с Хичкок
За тази книга е трудно да се говори, както е трудно да мислиш за мината, след като си стъпил върху нея.
1973 година, Питсбърг, университет, който „ни учи единствено как да се адаптираме към академичния живот“; две изключително умни момчета на по седемнадесет, детска травма, злодеяние – това са предпоставите, но не само, които нареждат книгата сред един от най-мощните образци на жанра „тъмна академия“.
"Докаеби / Зловещи създания"
Катастрофални последици от нещо сторено неволно в „Гумихо“. Предизвикателства, които надхвърлят съдбите на познатите ни герои и ни срещат и с нови, по-силни, по-зловещи и отмъстителни. Някои от тях са на хиляди години, а някои вражди са започнали преди столетия.
Познатите ни герои няма да са това, което са.
Любовта: нова, различна, почти невъзможна.
Силата на живота пред лицето на Ангела на смъртта.
"Гумихо. Злокобната лисица"
Сеул, 2019 година. Забързан живот, различен живот, непознати нрави и отношения, аромати, гледки, усещания. Дори без митичните и фентъзи елементи, дори без мистерията и драмата, Корея може да е била забулена в тайни за много от читателите, а „Гумихо Злокобната лисица“ разбулва мъглата около един непознат свят, така ярко и цветно разказан, че ти се иска да застенеш на върха на кулата „Намсан“ и да опиташ всяка едно ястие, което предлагат заведенията, да се качиш на влакове и автобуси и да попиваш чудесата на един живот, съвсем различен и толкова познат. Защото всички сме хора.
Предстоящи заглавия до края на 2022г.
„ Сребърна тишина “ - Налини Синг
„ Хидър & Най “ - Елън Потър
Същото, но не съвсем
Вероятно има много книги за магии и мистерии, за тежки изпитания и приключения, които не са ми направили впечатление. Бях започвала пет или шест и колкото и трудно да се отказвам от книга, мъчих няколко, почвах, оставях, пак почвах, и накрая съвсем зарязвах. Така, докато попаднах на ръкописа на „Хидър & Най“ на Елън Потър. „ По-странни времена“ - C.K. McDonnel
Не зная откъде да започна това резюме. Може би с това, че не мога да кажа нищо за историята, за да не разваля изненадите. Да, ще започна с изненадите.
Комично-мистично-драматичното ърбан фентъзи, която се нареди сред десетте най-продавани книги за тази година.
„Убий приятелите си“ - Джон Нивен
Ако харесвате „Трейнспотинг“ и „Американски психар“, това е книгата за вас. Джон Нивен е известен с изумителното си чувство за хумор. Грубо, без да захаросва нещата, в „Убий приятелите си“ Нивен ни връща в музикалната индустрия от 80-те и 90-те, където самият той е работил за кратко. Разказано от първа ръка, с козметични промени в имената на световноизвестни музиканти, читателят вижда другата страна на монетата на славата и цената на успеха. Нивен има уникалния дар да създаде образа на едни от най-неприятните антагонисти в съвременната литература, но чувството му за хумор не дава шанс и време на читателя дори да се шокира. Някак се смееш, дори когато не искаш да се смееш. Според Ървин Уелш, това е „най-добрата книга в английската литература, след „Трейнспотинг“.
„ Твоето име “ - Макото Шинкай
Историята на Таки и Мицуха с изумителния фантастичен, но така близък и разбираем елемент, набира невероятна скорост още с излизането на книгата и впоследствие с дебюта на филма, който и до 2022 година остава третия най-касов анимиран филм на всички времена. Два милиона и половина копия от книгата се продават само в периода 2016 – 2018 година.
„ Пет сантиметра в секунда “ - Макото Шинкай
Пет сантиметра в секунда е скоростта, с която падат цветовете на цъфналите череши – факт, който може би не вълнува всеки и може би доста хора го намират за безполезна информация. В света на японското кино и литература тези пет сантиметра в секунда са се превърнали в символ, а за останалата част от света вече петнадесет години – в едно символично число.
Гергана Дечева
„Балетните обувки“ - Ноел Стретфийлд
Всяко време си има своите символи в литературата и за няколко поколения „Балетните обувки“ на Ноел Стретфийлд е един такъв символ.
Не искам да се страхувам да деля децата на момичета и момчета, за което вероятно бих понесла укори, но считам, че тази детска класика би се харесала по-малко на малките момченца.
Какво сме правили до сега
„Цветно“ - Ето Мори
Една от най-продаваните и търсени японски авторки за последните двадесет години, Ето Мори става известна след излизането на анимето по книгата – един от редките случай, когато книгата е по-добра от екранизираната версия. Книгата засяга проблеми, които са особено актуални днес за младите хора. Ето Мори буквално ни хвърля в живота на едно объркано, тъжно и изплашено четиринадесет годишно момче. Мистика премесена с реалност, която удря шамар на големите и ги кара са спрат и да се замислят. С над пет милиона копия продадени само за последните две години, „Цветно“ е сред класиките в жанра. Специално за българските читатели, Ето Мори отдели време за интервю, което може да намерите в „Интервюта“
„ Гробът на светулките “
Истории от военни времена
Акиюки Носака
За автора и за забравените уроци на историята
„Все още не мога да изляза от опожарените развалини“ Акиюки Носака, 2014 година.
Акиюки Носака е японки писател, публицист, музикант, и политик. Роден е пред 1930 година и преживява унищожаването с напалмови бомби на родния му град Кобе, по време на което са убити майка му и баща му. Сестричката му загива скоро след това от глад. Тези въздействащи истории, разказни като приказки, са почти изцяло автобиографични и вдъхновени от преживяното преди капитулацията на Япония на петнадесети август 1945 година. Носака е бил едва на петнадесет години.
" Залязващото слънце "
новела от Осаму Дазай
Published in 1947 as Shayō. It is a tragic, vividly painted story of life in postwar Japan.
The narrator is Kazuko, a young woman born to gentility but now impoverished. Though she wears Western clothes, her outlook is Japanese; her life is static, and she recognizes that she is spiritually empty. In the course of the novel she survives the deaths of her aristocratic mother and her sensitive drug-addicted brother Naoji, an intellectual ravaged by his own and by society’s spiritual failures. She also spends a sad, sordid night with the dissipated writer Uehara, and with him she conceives a child in the hope that it will be the first step in a moral revolution.
" Дисквалифициран като човек "
новела от Осаму Дазай
За бездомните кучета на литературата и Осаму Дазай като лидер на глутницата
Името на японския писател от миналия век, Осаму Дазай, стана изключително популярно след млади и по-възрастни, сред четящи и след хора, които рядко четат, покрай една от най-нашумелите в света японски продукции „Bungou Stray Dogs“ (“Литературни бездомни кучета“) адаптирана от манга в анимирани серии и в няколко филма, които вървят от 2012 година досега. Несъмнено, един от героите, Осаму Дазай, е любимец на милионната публика. Франчайзът е регистрирал продажби над 7 милиона копия от мангата, състояща се до този момент от 21 тома. Сериалът се е гледал от стократно по-голяма публика.„Хотел Морал – Маратонът на марионетките“ - Гери Дечева
Трагикомичната история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии за еротично списание. Историята е в наши дни, но минава през 1960 и 1977 година комунистическа Германия и Чехословакия, през Аруба 1977, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, както и образите на някои от персонажите в книгата имат своите прототипи в реалния живот, без да са фокус в книгата. Блубел е изправена пред най-неразрешимата дилема в живота си.
„Мутатис мутандис“ - Гери Дечева
Париж беше като ябълката в „Снежанка“ – едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата – отровна. И въпреки това животът в този град се увиваше около глезените ти като бръшлян. Стъпваш, макар и да знаеш, че може и да си останеш там. Париж беше като поръсена с роса паяжина – изумително красива, съвършена, любуваш се отстрани на изкуството на паяка, но някак не устояваш и я докосваш. И ако си муха, там и оставаш. Париж беше като бряг със златен пясък. Едва когато стъпиш в него, за да му се порадваш, разбираш, че пясъците под теб мърдат и те засмукват бързо. Дъждовните вечери щяха да бъдат все по-чести. Крачките на хората все по-бързи. Сенките – мокри и дълги. Луната – студена. Улиците – все по-празни. И всеки щеше да търси да се хване за нещо, за да избута до първите ласки на пролетта. Кой за кесията си, кой за книга, кой за дърво, за да не го отвее вятъра, кой за въже. Спасително. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си. Интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту дебелееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт.
В правото има един термин. Mutatis mutandis – след като се направят нужните промени. Колко нужни промени се бяха направили през изминалите десетилетия. И колко от тях бяха наистина нужни? И дали след всички тези промени светът беше по-удобно място за отглеждане на красота, или отново бе вкаран в играта с общ резултат нула? Когато спечеленото от един е равно на загубеното от друг? И пак вкарваме в игра нужните промени, за да излезем от общия резултат нула, когато спечеленото от едни е равно на изгубеното от други?
Илюстрации: Ирина Василева„Амантес аментес - Гери Дечева
Мирабел беше като зелена трева за добитъци, като магнит за чукове, като психиатрия за психопати. Направо се лепяха по нея като филия за под. Изобилието от депресирани, биполярни, бивши наркомани; гениални, но откровенно откачени психари; мъже с его колкото вселената и така нататък; я беше превърнало в специалист по доста психиатрични отклонения и тя с настървеност вървеше към следващия боклук с надеждата да намери в него диамант. Докато попадна на стара снимка от 1966 на непознати хора, която я метна чак в 1930 година, през поколения, мистерии и уникални човешки съдби - красиви и чаровни по един “винтидж” начин, така оплетени и вълнуващи, че Мирабел успя да премине през Перу и Чили, Русия, Мароко, Швейцария, Виена и къде ли не, за да разплете престъпления, наказания, липса на гордост и предразсъдъци, всички оплетени конци...по нейния си начин - не много скопосано, но почти резултатно.
Amantes Amentes - Geri Decheva
Mirabelle was the green grass for brainless male cattle, a psychiatric ward for psychopaths. These manly individuals were drawn to her like flies to a piece of shit, which she wanted to believe she was not. The abundance of alcoholics, depressed, bipolar, former or current junkies, geniuses with a few unscrewed nuts, total psychos, men with egos as large as the Universe, and so on, had contributed to her specializing in many psychiatric disorders, which needed prescription pills. Yet, she marched on to the next piece of junk in the hope of finding a diamond, till she came upon an old photo from 1966 of people she didn’t know, but that photo threw her back to 1930, generations ago, through mysteries and unique fates – beautiful, charming in a “vintage” kind of way, tangled and exciting. Mirabelle managed to go through Peru and Chile, Russia, Morocco, Switzerland, Vienna, to solve crimes, punishments with no pride and no prejudice, in her own way – not quite tactfully and almost successfully. Artistic cover: Daniel De Luise Photographs by: Wolfgang Krasny Illustrations: Irina Vasileva
The Blue Forest - Geri Decheva
One day as it was floating here and there, the Little Curious Glass Lantern stopped mid-air above a forest all in blue. The Blue Forest it was called, that is the truth. The heating sunny rays were weaving some enchanting nets. The wind was laying soft leaf beds for rest. Who the Lantern saw and who it met? What stories did it write in blue and white? Why did it stay so long, what funny creatures did it meet?
It’s about to tell you in a story short, but so, so sweet.
Featuring the following individuals:
Mummy Bunny and her four bunnies; the crows Lilly, Vlad and Melody Crowey-Soprano; the foxes Foxy and Fox Muzzleperk; the owls Cara and Sage Abacus; the cat and the forest doctor Doc Soothman, the vegetarian wolf Lonely Lonesome McLettuce; the storks Sourire and Marie; the chickens’ family O’Brainies and the hen Mimosa O’Brainy; the poetic weasel Lizzie-Weasie; the crab Captain Pincher; the Chinese hares Moun Tsoun and Tsoun Moun; the sheep and hairdresser Mrs. Curly Rufflelock, the ant family the Busters; Doctor Cuckoo – a cuckoo; the bears Sweetsons, and the rest? All in good time, all in good time J
Illustrated by: Irina Vasileva
Синята гора - Гери Дечева
Един ден както си летеше и слънцето край него ярки мрежички плетеше, Любопитното стъклено фенерче най-случайно в Синята гора попадна. Какво видя? С кого се запозна? Какви истории записа, че чак се застоя и се улиса, ще ти разкаже ето тук накратко, а то умее да разказва толкоз сладко
С участието на следите персони:
Мама Зайка и четирите й зайчета; враните Лили, Владо и Песнопойка Граклови-Сопранови; лисиците Фокси и Фокс Муцункови; бухалите Буби и Мъдрослав Пресметкови, котаракът-лекар Док Болишапков; вълкът вегетарианец Единак Единаков Марулков; щъркелите Щрак и Марийка; кокошките Пипеви и Мимоза Пипева; невестулката и също поетеса Неви; овцата-фризьорка Разрошикъдрева, семейството на мравките Носачеви, китайските зайци Цун Мун и Мун Цун; ракът Капитан Щипков; кукувецът и доктор по болести незнайни Кукуварски, мечките Сладкоедеви, а останалите… всичко с времето си
С прекрасните рисунки за оцветяване на Ирина Василева:
https://www.facebook.com/irina.vasileva.142240
Аудио драматизация:
https://www.storytel.com/bg/bg/search
Оранжевата гора - Гери Дечева
Лято бавничко пристъпва. Пролетта почти е спомен, лекичко отстъпва. В Синята гора неща се случват – весели и драматични, динамични и комични. Как оранжева гората стана? Защо са всички будни отзарана? Какви геройства, пакости, бели направиха децата, че и големите дори? Как с нови обитатели гората се сдоби? Защо оранжеви фенерчета премигват? Любопитното стъклено фенерче тук ви смигва. За всичко туй ще ви разкаже тук накратко, а то умее да разказва толкоз сладко…
С участието на следните нови персони ( за старите се знаете от „Синята гора“): Берта Жилкова – оса, Пипалков – паяк, Грациел Копитков – елен, Бонита Копиткова – сърне, Кати и Ричка – катерички, семейство Фенерови – светулки.
С прекрасните рисунки за оцветяване на Ирина Василева:
https://www.facebook.com/irina.vasileva.142240
Аудио драматизация:
https://www.storytel.com/bg/bg/search
Закови деня - Гери Дечева
Ентусиазмът, с който гледам на остатъка от деня,
е равен на този в погледа на умряла риба. Всеки ден. (март 2021 – януари 2020).
Дневниците на една българка в чужбина по време на новото „нормалко“. Смешни
истории, тъжни истории или просто приказки с приказните колажи на Ирина
Василева
https://www.facebook.com/irina.vasileva.142240
Един ден аз говори красиво - Седарис
Бестселър No: 1
„Несравнимо и единствено по рода си
съвършенство в света на хумора и сатирата, на фона на което Уди Алън звучи сухо
и еднообразно, а Оскар Уайлд е скучен.” / Обзървър
Добре дошли в изумителния
свят на най-известния и търсен американски хуморист Дейвид Седарис, свят в
който изучаването на френски език, както и самият живот, са описани
едновременно с чувство на възхищение и отвращение, със смесица от радост и
сарказъм.
„Детегледачката от Италия се опитваше да отговори на въпроса на учителката,
когато беше прекъсната от вика на мароканката:
– Извинете, но какво е Великден?
Учителката подкани останалите да ѝ обясним.
– То е един купон за малкото момче,
който него се нарича себе си него Исус и… о, мамка му!
– Той се него се нарича себе си Исус и един ден той умирва на две… клонки…
от дървесина.
– Той умирва един ден и тогава
той върви над моята глава да живее с баща ти.
– Той поносвал на него себе си дългите косми и след като умирвал, първия
ден се върна да каже „здрасти“ на народите.
– Той добър Исусът.
– Той правя добрите неща и на
Великден ние да бъдем тъжни, защото някой го накарва да умирва днес.
Част от проблема беше свързан естествено с речниковия ни запас на френски.
Обикновени думи като „разпятие“ и „възкресение“ бяха извън обсега ни. Изправени
пред предизвикателството да обясним същността на християнството, ние направихме
това, което всеки уважаваш себе си човек или група от хора биха направили –
заговорихме за храна.”
„Вероятно най-остроумният и забавен
наблюдател на човешките слабости на нашето време. Творчеството му е едно от
онези неща, към което развиваш сериозна зависимост.” / Таймс
„Истински диамант в света на
комедията. Ако можеше наистина да погледнем на собствения си живот от този смешен ъгъл!” / Дейли Мейл
„Дейвид Седарис е като зарядно
устройство за усмивка.” / Индипендънт
„Болезнено смешно” / Армистед Мопин
Къщата на светулктие - Вирджиния Блак
Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между двата свята.
***
Всяко дете идва на този свят с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно. Защото нямат. После, когато тръгнат на градина и на училище, им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът ги прегази и им бутнат една алгебра и геометрия и устройство на скелета на мравояда, докато учиш, някой (или всички в съюз) са ти гепили боичките. После, като помъдрееш малко, ревеш „Къде са ми боичките!”, но и ти като съвестно зъбчато колело свиваш тези на детето си. Така е в повечето случаи. Но ако си хитър, можеш да си ги скриеш още като малък и да излъжеш „А, аз вече ги хвърлих и съм достоен член на… (попълва се по избор)”. Аз очевидно бях скрила моите, но бях забравила къде, понеже по природа съм ужасно разсеяна.
(С)цената на светулктие - Вирджиния Блак
В „(С)цената на светулките“ читателят ще види героите от „Къщата на светулките“ през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Представени в една съвсем различна светлина, те търсят, а някои дори имат отговор на простичкия въпрос „Подменя ли се любовта?“ Пък било то и любовта към шоколада.
***
Ана заподскача и запляска с ръце.
–Ми така кажете бе, значи щом боли, слагаме лейкопласт и един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на пръстчето – и хукна към къщата.
–Ще е голяма опашка – каза Теменужка, подбутна Бянка и смигна на Фреди да се разкара. Той грабна слънчогледа и запя:
–Хризантеми, мои хризантеми, що ви люби тъй дъжда?
–Това е слънчоглед, Фредерико – подвикна Станзи.
–Да, знам, ама няма песен за олио още, освен някоя лигня от Брилянтин.
Останахме сами, тя и аз. Бях изписал хиляди, милиони думи за любовта, а една не се сещах. Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето
Пишете ни