Искам да изям панкреаса ти - за книгата

" Искам да изям панкреаса ти "

Йору Сумино

ЗА ИСТОРИИТЕ КОИТО ПРЕОДОЛЯВАТ КУЛТУРНИ БАРИЕРИ

Искам да изям панкреаса ти

Японска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2023
Език: Български
Страници: 320

Автор: Йору Сумино
Преводач: Гергана Дечева
Консултант по превод от японски: Кристина Николова
Оригинална корица: loundraw (Flat Studio)
Василена Василева - редактор

В наличност

17.00 лвс ДДС 20.00 лв

Добави

Много ще посегнат към тази книга от любопитство към малко смущаващото заглавие, за което самата авторка, Йору Сумино, казва: „Ако не знаех за какво става дума, вероятно такова изречение би смутило дори мен, но бих посегнала от любопитство.“

Всички ние сме обитатели на един общ дом, но принадлежим към различни култури. Прадедите ни са ни предали много поверия, поговорки и суеверия, които придават различни багри и специфика на езика и културата. И след като казах това, съм длъжна да обясня, че не, не става дума за „разбудил се канибализъм“, както се шегува главният герой, преди да разбере какво означава това изречение, а просто за едно старо, безобидно и доста мъдро поверие, което по един умел начин се вплита в историята, и за което ще разберете още на първата страница от първа глава.

Прочетете първото изречение на пролога към книгата, но само първото, и се върнете после тук.

Добре, значи краят на историята е ясен. Но както често се случва, самият край не ни казва нищо. Когато говорим за един човек, ние не споменаваме само датата на смъртта му, а говорим за времето, когато е бил жив, за всичко онова, което е бил, което е постигнал, за мечтите, грешките, недостатъците, за всички звезди във вселената, която е във всеки един от нас. Мога да кажа, че това е книга, която пада на колене пред живота, такъв какъвто е. Това е роман за цената на всеки един миг, за тежестта и стойността на всеки дъх – неща, които ние, в неизвестност за нашето собствено бъдеще, често забравяме. Обезценяваме малките мигове, а в тях е сладкото, соленото, горчивото, киселото, наситеното с приятни аромати, вкусното нещо, което наричаме „живот“.

И ако Сакура е момиче без бъдеще, то [Момчето-Което-Търси-Името-Си] е, както се досещате, момче, което обича да си представя какво име му дават другите хора въз основа на това, което предполага, че мислят за него. И истинското име на [Момчето-Което-Обича-Само-Света-На-Книгите] ще разберете едва в края на романа, но за сметка на това всички променящи се имена, които използва за себе си, говорят томове за неговата душевност.

Две несъвършени същества се намират в крайно неподходящ момент. Или може би в най-подходящия момент. И двамата заедно образуват перфектното човешко същество, фигуративно казано. Главните герои, обаче, са трима – момичето без бъдеще, момчето без име и един забравен на един стол дневник, който „взема думата“ много по-нататък. Не, в тази история няма измислици, фантазии, мистерии, няма нищо различно от живота, който познаваме.

Разказана през гледната точка на [Момчето-Без-Име], тази трогателна история е урок по израстване, по надмогване на себе си, урок по живеене, това е роман за хубавото кафе, което може да пиете в момента; за меката или ослепителна слънчева светлина навън; за дъждовното небе, след което може и да има дъга; за флуоресцентната светлина, на която може би четете в този момент, за красотата или безличието на мястото, където ви заварват тези думи и този роман.

За да разберете истинското значение, което се крие в това странно заглавие, ще се наложи да прочетете до края. Мога само да ви подскажа, че не, никой не яде панкреаси.

Дебютният роман на Йору Сумино получава множество награди, а анимираната версия на филма, макар и любимец на милиони, не може да изкара наяве цялата дълбочина на романа. Не винаги един филм може да го постигне. При всички положения гледайте и филма, но романът възбужда сетивата за аромата на цъфнали вишни и живот, който не се усеща във екранизацията.

И после се запитайте на кого бихте изпратили такова изречение. Кой е онзи човек, с когото бихте искали да станете едно? Кой е онзи човек, чиято душа искате да живее във вас?

Аз имам списък.

Гергана Дечева