Интервю с ЕТО МОРИ

За „Цветно“, интервю с Ето Мори специално и с много любов за българските читатели

Един от най-болезнените проблеми на съвремието е неспособността на човечеството да се справи с тежките последици от депресията при децата, което предполага и че не се е справило с причините. Точно обратното: през последните около тридесет години връзката между детето и целия останал свят като че стана дигитална. За повечето родители темата е крайно неприятна и това винаги ме е озадачавало, защото в едно общество, което изисква толкова много от младите, трябва да има и подадена ръка от самото това общество.

Моето първо обвинение винаги е семейната среда и липсата на общуване между родител и дете. „На нас никой за нищо не ни помагаше и пак станахме хора“ и „Стига вече с тези измислици!“ идват точно от дълбоко наранени в детството си хора, които не са били научени 1) как да обичат себе си и 2) как да обичат безрезервно.

Извръщането на глава от тези въпроси показва колко болно е обществото, което създава новото поколение. За жалост, цифрата на децата до 19-годишна възраст, които загиват по собствено желание, от собствената си ръка е меко казано шокираща. Ако в света всяка година при самоубийство загиват 800 хиляди души, при печалното възрастово разпределение на тези цифри, най-висок процент се пада на групата 5 до 19 годишни, като спасените при опит за самоубийство деца и децата, посегнали на живота си са десетократно повече. Втората причина при детската смъртност в световен мащаб е самоубийството, веднага след злополуките, като посочените в статистиките данни са в пъти по-високи за някои държави. И нищо не може да накара тази цифра да слезе надолу.

Но това не е обзор, това са факти. Изолацията, семейна и социална, напрежението, тормозът у дома и извън него, не могат да се пренебрегнат с „разглезили сме ги тези деца“. Това означава, че продължаваме да не обръщаме внимание, както са правили нашите родители и пра-родители, на един основен фактор – общуването с детето. Ние удобно сме прехвърлили тези задължения на социалните медии и електронните устройства, защото нямаме време, защото нямаме сили, защото трябва да работим, за да имаме, за да имат и те, а това е ужасно грозно оправдание.

Образът на Макото Кобаяши в романа „Цветно“, който придобива допълнителна популярност чрез анимирания филм по него, става символ на цяло едно поколение деца, които не са насърчавани да споделят, в чиито семейства не се говори открито за проблемите, а тогава те се разбират по най-грешния възможен начин; деца, които страдат от комплекси насадени им от „популярните“ и агресивни деца в училище. Там някъде биват убити детските мечти и цялата чистота, с която детето се ражда. Не можеш да си силен, ако някой не ти е показал как да си силен срещу злото. Много клонки се пречупват или по-късно, за да бъдат приети в тази среда, стават агресори и възпитават децата си по същия начин. Това не е заплаха, а реалност. И за разлика от Макото, където се отваря една фантастична вратичка, за да види живота си с нови очи, реалните жертви нямат право на втори опит.

Ето Мори е японска писателка, която фокусира вниманието си върху детската и младежката литература. Призната е за една от най-известните писателки на фантастика в Япония днес.

Ето Mори е родена в Токио и завършва университета „Васеда“. Тя издава дебютния си роман ”Ритъм“ през 1990 година, когато печели наградата „Коданша“ за детска литература за дебютиращи автори. С „Лека светла малка звезда или сираци на вселената“, 1994 г., става носител на литературната награда „Нома“. С „Лунен кораб“, 1998 г., става носител на литературната награда „Нома“ и с „Пластмасов лист във вятъра“, 2006 г., печели наградата Наоки. Нейният роман „Цветно“ от 1998 г. е носител на наградата за детска книга „Санкей“ и е адаптиран в три филма (включително анимацията със същото име от 2010 година и тайландската адаптация от 2018 година). Нейната поредица „Гмурни се“, 2000–2002 г., печели наградата „Шогакукан“ за детска литература, и е адаптирана в манга поредица, игрален филм и анимиран сериал.

От Пепърмил Букс успяхме да разговаряме с Ето Мори преди няколко седмици и сме щастливи да ви предложим нейните възгледи и споделен опит.

Ето Мори: Много се вълнувам, че книгата ми беше издадена в България, за което сърдечно ви благодаря. За мен е голяма чест и съм благодарна на Пепърмил Букс за тази уникална възможност. Освен това благодаря за интересните въпроси. Докато размишлявах върху тях, усетих, че искам да поговоря лично с вас по темите, да споделим нашите мнения и виждания. Искрено желая книгата ми да достигне и трогне българските читатели.

Пепърмил Букс: Изисква се много смелост да адресирате книгите си към деца и тийнейджъри по темите, които представяте в творчеството си. Имате ли за цел да достигнете и до възрастните читатели, родителите, институциите, които се грижат за отглеждането на едно здраво и уверено в себе си поколение?

Ето Мори: Когато пиша роман, в който главните герои са тийнейджъри, се фокусирам върху едно: как да го направя по-приятен за читателите в тийнейджърска възраст. В резултат на това често получавам обратна връзка от възрастни, което, разбира се, много ме радва. Предполагам, че идеалната ситуация за мен е, когато родителите на подрастващи споделят с мен, че са обсъждали впечатлението си от книгата с децата си.

Пепърмил Букс: Вашите творби са достигнали и достигат до много по-широка публика. Бихте ли казали, че има някаква положителна промяна по отношение на проблемите, които поставяте в творбите си?

Ето Мори: Тормозът е основен проблем в Япония от 80-те години на миналия век и самоубийството в следствие от този тормоз също е признато за много сериозен проблем. Причините „Цветно” да се чете от толкова много тийнейджъри са именно тези тревожни изкривявания в обществото. Преди време мислех, че това е коварно явление, характерно за Япония, но с времето разбрах, че броят на децата, които прибягват до самоубийство поради тормоз в училище, нараства и в Северна Америка. Може би и в Европа е така. Но не, това никак не означава, че има някаква положителна промяна, напротив. Проблемът е световен. И все пак вярвам, че глобалното разпространение и разговори върху подобни проблеми е една от причините историите ми да бъдат преведени на много езици.

Пепърмил Букс: Кое според Вас е най-важно, за да може едно дете, тийнейджър, възрастен да се чувстват сигурни и да разкрият истинския си потенциал?

Ето Мори: Мисля, че става въпрос за вярата в себе си. Ако имате непоклатима вяра в себе си, можете да живеете щастлив живот, без да се притеснявате как другите ви виждат. Въпреки това, отнема време, за да се изгради такава вяра, така че децата се нуждаят от много подкрепа, много помощ в развитието на техните индивидуални ценностни системи, увереност, смелост. За съжаление това е нещо, което липсва на японското образование.

Пепърмил Букс: В Европа общата тенденция сред читателите е да търсят нещо забавно, неангажиращо, нещо, което да ги накара да забравят проблемите. Бихте ли казали, че хората търсят бягство от реалността? Какви са читателите в Япония?

Ето Мори: Мисля, че това, което много любители на книгите в Япония търсят, е „симулирано преживяване“. Четейки, те се потапят в света на книгата и преживяват неща, които не могат да изживеят в реалния си живот. Казано по друг начин, може да е бягство от реалния свят, но мисля, че е положително бягство, което ни дава възможност да преживеем живота и идеите на други хора. В Япония се наблюдава същата тенденция – хората избягват дебелите и трудни книги. Особено младите хората, които гледат YouTube и са в социалните медии, вероятно имат склонност да бягат от дълги романи, тежки романи. Въпреки това, ако посегнат, има голяма вероятност срещата с една такава книга да промени мнението им.

Пепърмил Букс: Темите във Вашите книги базирани ли са на личен опит или по-скоро на внимателно наблюдение?

Ето Мори: За съжаление никога не съм имала среща с ангел и за щастие никога не съм минавала през тежка фаза или опит за самоубийство, така че тази част от романът ми е измислица. Но преживях етап на училищен тормоз в прогимназията и знам как едно такова преживяване може да разбие сърцето и да обезкуражи. Освен това участвах в клуба по изкуства в моята гимназия, после специализирах изкуства, така че част от този опит е отразен в „Цветно“. Моята гимназия позволяваше на учениците да избират до осем часа часове по изкуство на седмица. Когато започнах да пиша романа, бях планирала главният герой, Макото, да посещава гимназия, която е специализирана в изкуство. Когато обаче се стигна до въпроса къде ще учи, Макото каза „не“. Така че спазих желанията му и промених историята, за да уважа волята му.

Пепърмил Букс: Как си обяснявате сравнително късния бум на интереса на чуждестранните читатели към Вашите книги?

Ето Мори: Японските романи често се превеждат и публикуват в азиатските страни, но има голяма пречка при превода им на английски. В случая с „Цветно“ ми отне 20 години, за да постигна това. Не знам как се случи, но съм сигурна, че беше подпомогнато от различните жанрове, които дадоха нов живот на работата ми, като игралните филми, анимираните продукции и сценичните постановки.

Пепърмил Букс: Никой не се ражда добър или лош. Кой или какво прави човек лош?

Ето Мори: Самото определение за „добър“ и „лош“ ми е трудно. Повечето хора са сиви. Има различни фактори, които определят интензитета на сивотата – среда, късмет и личностни характеристики, но всеки човек е толкова различен, че е трудно да се говори за хората като цяло.

Пепърмил Букс: В България един от основните проблеми сред децата от детската градина през училището и дори по-късно в живота е тормозът и като следствие приемането и на лоши, вредни, катастрофални дори навици, с цел да се впишат сред другите и да не бъдат изоставени напълно сами. Как японското общество се справя с подобни проблеми?

Ето Мори: Ние имаме абсолютно същия проблем в Япония. Ние използваме един израз, "kuki wo yomu". Буквално се превежда като „разчитане на атмосферата“, което означава да усетиш ситуацията и да я разбереш без думи, без действителен словесен обмен. От детството се очаква хората винаги да са концентрирани върху това, което мислят тези около тях и да правят същото като всички останали. Ако не успееш да го направиш, ще ти бъде лепнат етикет на неудачник, най-меко казано, защото не си съумял да „разчетеш“ атмосферата. Точно тогава ставаш мишена за тормоз. Много хора виждат това като проблем и сега Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите се е заело със сериозна политика за „подхранването на индивидуалността“ и „разнообразието“ като основни теми в образованието, но предполагам, че това не е нещо, което може да бъде решено като държавна политика. Светът на децата е микрокосмос на обществото на възрастните, така че първата стъпка е големите около тях да покажат на децата, че не трябва да тормозят слабите и че трябва да се противопоставят на неразумното налагане на сила.

Пепърмил Букс: Знам, че е труден въпрос, но как протича процесът на писане при Вас? Планирате ли предварително или оставяте героите да се развиват, докато пишете?

Ето Мори: Преди да започна да пиша история, в етапа на подготовка отделям време, за да създам света, в който ще се развива историята: времевата рамка, градът, каква е личността на главния герой, какво той/тя харесва, какво не харесва и какви преживявания са имали досега. Ако писателят успее да създаде добре сцената на събитията, героите често подемат историята сами, когато авторът наистина започне да рисува книгата. Разбира се, нещата не винаги се получават и понякога една история ще се развие по-добре, когато се напише след миг на вдъхновение, без прекалено много мислене, но е опасно да се разчита твърде много само на вдъхновението.

Пепърмил Букс: Какво за Вас е щастието? Това е често срещан въпрос и въпреки това толкова много хора не могат да отговорят.

Ето Мори: В началото на двадесетте си години, за да не си усложнявам живота, си дадох проста дефиниция на щастието. Добра работа, добри приятели, да бъда добър човек. Оттогава съсредоточих живота си върху тези три неща, без да мисля за трудностите и в резултат на това сега съм като цяло щастлива.

Пепърмил Букс: Променили ли са се моралът, стандартите и вярванията на обществото към по-добро или към по-лошо през последните 50 години?

Ето Мори: Когато написах „Цветно“, изневярата се приемаше като нещо доста нормално в японското общество. По-специално, изневярата на мъжете се приемаше за даденост и имаше дори тенденция да се мисли, че мъжете трябва да изневеряват на своите партньорки. Изневярата не беше много необичайно явление и за жените. Въпреки това през последното десетилетие моралът по отношение на хетеросексуалните връзки се повиши драстично и в днешно време знаменитости, за които се разбере, че имат афера, винаги са предмет на строго осъждане от обществеността. Една истинска майка не може да направи такова нещо в днешно време.

Пепърмил Букс: Кои според Вас са най-неотложните проблеми, които пречат за света, за да постигне заедност, свързаност и да избегне сегашната фрагментация и разделяне по толкова много въпроси?

Ето Мори: Първото нещо, което трябва да направим, е да се срещаме и да говорим помежду си, а не просто да хвърляме мненията си в социалните медии. Електронните медии са много удобен инструмент, но не мога да не мисля, че тяхното развитие е пропорционално на задълбочаването на пукнатините в човешкото общество.

Пепърмил Букс: Как успявате да поддържате връзката с феновете си?

Ето Мори: Честно казано, контактувам много малко с читателите си. Не използвам Twitter, Facebook или LinkedIn. Аз съм като вкаменелост J. Все пак получавам писма, на които винаги отговарям, или разговарям с читатели, които идват на моите събития. И въпреки че нямам много голям личен контакт с тях, чувствам, че винаги съм свързана с тях чрез моите книги.

Пепърмил Букс: Бихте ли казали няколко думи на Вашите български читатели?

Ето Мори: Героите от прогимназията в книгата, които живеят в далечна Азия, може да имат различни култури и начин на живот от хората в България, но ако се вгледате в сърцата им, ще откриете болка и радост, които всички ние носим със себе си. Искрено се надявам, че когато затворите тази книга, очите ви ще видят света около вас в малко по-различен цвят. В много избухнали цветове.