Гумихо - Докаеби - Зловещи създания

Глава 1

МИЙОНГ ОБИЧАШЕ МАЙКА си. Мийонг оплакваше майка си. Мийонг беше преследвана от духа на майка си.

Преди не бе сънувала често, а когато се случеше, бяха сънища за нейните жертви. Но сега тя сънуваше и майка си. Гу Йена идваше при Мийонг почти всяка вечер. Кожата ѝ беше толкова бледа, почти прозрачна. Може би това се случва с гумихо, когато умрат? Превръщат се в призрачни неща, които много добре знаят как да те преследват и в сънищата ти.

–Мамо – каза Мийонг. Невинна дума, с която едно дете се обръща към майка си. Думата, с която Мийонг не се бе обръщала към майка си, откакто беше малко дете. Освен един единствен път – когато Йена умираше в ръцете ѝ.

–Съжалявам.

–Съжаляваш? – В смъртта гласът на Йена прозвуча кух и далечен.

По гърба на Мийонг преминаха тръпки.

–Трябваше да положа повече усилия, за да те спася.

–Как би могла, когато дори не можеш да спасиш себе си? – попита Йена. Думите ѝ

бяха печални. Висяха тежки и гъсти във въздуха. Бяха по-скоро обвинение, отколкото въпрос.

–Какво искаш да кажеш? – попита Мийонг. Освен вледеняващ студ, сега вече изпитваше и силен пристъп на страх.

–Не можеш да се спасиш, защото дори не знаеш в каква беда се намираш. Сладкото ми момиче. Моето невежо и глупаво дете.

Думите я ужилиха, но Мийонг не искаше да мисли за това сега.

–Каква беда? Защото лисичето ми мънисто вече не е при мен?

Мийонг винаги се бе притеснявала, че загубата на мънистото ѝ ще има тежки последици. Само че тя не бе предполагала, че и майка ѝ ще бъде една от тези последици.

Очите на Йена се извърнаха при споменаването на мънистото на Мийонг. Запулсира светлина, която след малко избледня в нищото.

–Не те подготвих достатъчно.

–Не, ти направи всичко по силите си за мен. Всичко, на което беше способна.

–А сега трябва да направиш същото за себе си.

–Как? – Хлад се просмука в тялото ѝ, толкова дълбоко, че вледени костите ѝ.

–Иска ми се да бяхме имали повече време. – Йена въздъхна и сякаш започна да се отдалечава, тялото ѝ избледняваше в мрака край нея.

–Мамо! – Мийонг извика, когато студът се спусна от гръбнака ѝ надолу и обхвана крайниците ѝ. Едва успяваше да ги помръдне, сякаш кръвта ѝ се смразяваше.

–Как ще продължиш напред без мен? – попита Йена. – Как ще оцелееш?

–Може би няма да успея – отвърна Мийонг миг преди тялото ѝ да се вкамени, преди да се превърне в камък, толкова студено, че дори не можеше да пусне на воля сълзите, които се събираха в очите си.

–Може би няма да успееш – повтори Йена, преди светът да избледнее до ледена празнота. По-черна от мрака, като вакуум, поглъщащ всичко, до което се докоснеше.

И когато Мийонг се събуди, очите ѝ горяха. Не от сълзи. Бузите ѝ бяха сухи като кости, оставени на слънце. Когато за първи път видя на сън майка си след смъртта ѝ, тя реши, че това са просто сънища. Един вид защитен механизъм да се справи с липсата ѝ, начин да скърби за нея. Но сега бе започнала да се притеснява, че са много повече от сънища. Тревожеше се, че нещо не е наред.

Откакто изгуби мънистото си, имаше усещането, че живее в някаква странна неопределеност. Не беше напълно човек, но не беше и гумихо. И като че тези посещения на Йена бяха започнали да зачестяват, загадките, които ѝ подмяташе, ставаха все по-заплашителни. Със сигурност имаше някаква връзка.

ДОКАЕБИ / Зловещи създания

Корейска литература

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2023
Език: Български
Страници: 430

Кат Чо - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Василена Василева - редактор

В наличност

18.70 лвс ДДС 22.00 лв

Добави