Балетните обувки

Английски и американски автори

Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2022
Език: Български
Страници: 222

Ноел Стредфийлд - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Мариян Петров - редактор

В наличност

13.60 лвс ДДС 16.00 лв

Добави

Не са нужни балетни обувки, за да превърнеш живота си в магически танц

Всяко време си има своите символи в литературата и за няколко поколения „Балетните обувки“ на Ноел Стретфийлд е един такъв символ.

Не искам да се страхувам да деля децата на момичета и момчета, за което вероятно бих понесла укори, но считам, че тази детска класика би се харесала по-малко на малките момченца.

Разбира се, както всяка детска книга, те е извор на много мъдрост и забравени емоции за пораснали, „зрели“ деца независимо от възрастта им. От нея би останал очарован както всеки човек на средна възраст, така и човек в есента на живота си. „Балетните обувки“ има онзи мистериозен чар, който стопява възрастови граници, прескача ограниченията на времето и свободно пътува като малка и непоклатима, направена по детски, но много красива лодка от поколение към поколение.

Няма да крия, че за първи път чух за „Балетните обувки“, когато гледах „Имате поща“ и слушах как Мег Райън разказва с насълзени очи за магически думи в тази книжка. Колко години минаха откакто я четох за първи път и винаги, когато съм унила или болна, я вземам и я отварям. И всеки път с годините я намирам за все по-актуална, а ценностите в нея, за жалост, все по-затрупани в прах.

ПРОЧЕТИ ГЛАВА ПЪРВА

"Чичо Матю и неговите вкаменелости"

Това е магическата и в същото време съвсем реална история на три момичета, все още бебета, които мистериозно се оказват на прага на младата шестнадесетгодишна Силвия и нейната строга и безкомпромисна помощничка Нана. Как се оказват там тези три бебета? Е, ексцентричният чичо Гъм, след като не може повече да събира вкаменелости, започва да „събира“ изоставени деца, за които няма кой да се грижи. „Балетните обувки“ е историята на трите момиченца Паулин, Петрова и Поузи – трите П Фосил, от бебета до деня, в който всяка поема пътя си и тръгва след мечтите си.

Самият стил на Ноел Стретфийлд е хипнотизиращ, онези вълшебни думи „органза“, „тафта“, та дори магични думи на френски, които нито децата, нито читателите трябва да знаят, се въртят като красиви пеперуди в съзнанието. Никога не бях виждала такива платове, а и да съм виждала, не съм знаела, защото все пак живеем във време, в което почти никой не шие дрехи, но колкото и да е странно, преди години дрехите са се шиели. Често на ръка.

Един доста различен Лондон, далеч от блясъка на старите и „особено важни“ сгради, с един така различен аромат на чай от джинджифил, на печен сладкиш и карамелени бонбони, носещ се от кухнята, на домашен сапун, на цветя, на огнище, на топло, колкото и да е бедно.

Това, което прави книжката уникална, са самите деца, събрани по стечение на съдбата под един покрив. Отгледани по един и същи начин, те са толкова различни, всяка със своите странности и качества, но са ни и така близки, защото всички сме били деца, а всяко едно малко дете има сходни желания заедно с напълно индивидуалните си копнежи.

Тези деца не са гледани по начина, по който се гледат децата днес. Сладкото е препоръчително, вечерят в четири следобед, лягат си в седем и половина или осем, обличат се елегантно, колкото и да няма пари за дрехи и износват дрехите от други деца, играят на игри, за които трябва само въображение.

В днешни времена не е лошо децата да знаят как са живели техните прабаби и прадядовци. Не е лошо и да разберат, че във всяко дете има талант и че на този талант трябва да се даде воля – това е пък нещо, което родителите трябва да разберат и насърчат.

Предполагам, че много днешни родители ще бъдат шокирани от факта, че преди години на децата, които са участвали в театър, балет, цирк, се е издавал сертификат и на тези деца задължително се е плащало, като настойникът на всяка цена е трябвало да внася половината от заработеното в спестовните им книжки, а не тези пари да се харчат от семейството. Деца на 14 години работят почасово и днес на много места в света и повечето го правят по собствено желание през ваканциите, за разлика от другите 160 милиона деца в света днес, които работят нелегално под натика на бедността. „Балетните обувки“ разказва за практиката на английските институции да подпомагат децата с талант и по един много стриктно уреден начин да съдействат за тяхното благополучие и сигурност. Темата за финансовото поощряване на детето присъства по един изключително добре уреден от законодателството начин. Всеки труд се заплаща и то подобава, независимо на колко си години и стига да е с пълното съгласие и желание на детето.

Книгата по много деликатен начин намеква за дискриминацията спрямо не толкова красивите, но много талантливи деца от бедни семейства, но тук щастливият край е за всички. Така би трябвало да бъде и в реалния живот и е добре всяко дете, независимо от произхода си, да има вяра, че ще има своя си щастлив край.

При едно дете всичко опира до любовта, която му се дава. То ще я върне стократно и ще я превърне в ценност, на която ще научи и своите деца.

Това не е четиво за плажа. То носи аромат на домашно приготвена торта, на набрани свежи цветя, на сено, на летен дъжд, на есенни листа, на пукащи дърва в камината, на една безкрайна Коледа, през която изненадите са ту приятни, ту… не съвсем, но винаги водят до усмивката върху детското лице. А едно усмихната детско лице може да накара и най-строгия и ядосан човек да се усмихне с детето и да вярва точно толкова силно, колкото вярва и то. А вярата и смелостта на децата стократно надвишава нашата.

Книжката ще излезе от началото на август и след нея ще последват останалите книги от серията за „Обувките“ на Ноел Стретфийлд.

Г. Дечева